Никола Атанасов е композитор и музикален педагог, автор на първата българска симфония.
Никола Атанасов Китанов е роден на 25 октомври 1886 г. в гр. Кюстендил. Майката на Никола е музикална, влюбена в народната песен жена, която горещо подкрепя ученолюбивия си син и го насочва към музиката.
След като завършва Педагогическото училище в родния си град, през 1906 г. Никола Атанасов заминава за Загреб. Има изключителния шанс да запише Музикалното училище при Хърватския музикален институт и да учи при големите хърватски композитори и музикални педагози Франьо Дуган (завършил в Берлин), Вьекослав Розенберг-Ружич (завършил във Виена), Кирил (Чирил) Юнек и Вацлав Хумел (последните двама са от чешки произход и са завършили в Прага).
Дипломната работа на Никола Атанасов – Симфония № 1 в сол минор е първата българска симфония. Но една година по-рано, през 1911 г., по време на следването си Атанасов създава и първата българска соната за пиано.
Така град Загреб влиза завинаги в историята на българската музика. И не случайно председателят на Националната общност на българите в Хърватия Рашко Иванов добави към името Първа българска симфония определението Загребска.
Пред загребската публика симфонията, издържана в духа на късния романтизъм, е изпълнена за първи път на 25 юни 1912 година в залата на Хърватския музикален институт, а пред българска на 18 януари 1918 г. на сцената на Военния клуб в София от Гвардейския оркестър на маестро Георги Атанасов.
През есента на 1912 г. младият музикант Никола Атанасов напуска Загреб и се връща в България. Работи като учител в Стара Загора (1912-22 г.), в Плевен (1915 г.) и София (1922-24 г.). От 1923 г. е преподавател в Държавната музикална академия, а от 1929 г. е професор по музикално-теоретични дисциплини и преподава цели 29 години – до пенсионирането си през 1958 година!
Никола Атанасов умира на 30 септември 1969 г. в София.
Източник: bugari-u-hrvatskoj.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.