Величко Минеков е български скулптор, известен с монументалната си пластика, и общественик, депутат в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 – 1990 година.
Величко Иванов Минеков е роден на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. През 1954 г. Минеков завърша ВИИИ „Николай Павлович“ в София в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г. От 1964 г. е преподавател по скулптура.
Първата значима задача, която му е възложена, е архитектурното оформление на площада в Търговище. През 1957 г. печели награда на московския фестивал на младежта и студентите. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, прави множество изложби в страната и чужбина. Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративната пластика.
Участвал е редовно в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина.
От 1964 г. Минеков е доцент и преподавател по скулптура в Художествената академия; а през 1975 г. става професор. На следващата година е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. Минеков е участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за култура.
Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков.
Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:
- Паметник на Иван Козарев, Добринище (1969)
- Паметник на антифашистката борба с фигура на партизанин, с. Мало Конаре
- Фигури „Театър“, „Музика“, „Плодородие“, „Ръченица“ на „Моста на изкуствата“, Габрово, с арх. Карл Кандулков (1970)
- Фигура на Владимир Димитров – Майстора пред Съюза на българските художници (СБХ) на ул. Шипка 6, София (1972)
- Композиция „Сердика“, Ротондата пред Централна гара, София, с арх. Милко Бечев (1976)
- Мемориален комплекс „Априлци“, Панагюрище, съвместно със скулпторите Секул Крумов и Димитър Даскалов, арх. Богдан Томалевски и арх. Иван Николов (1973 – 1976)
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
