Днес е родена Лада Бояджиева, първата жена режисьор в българското документално кино

Лада Бояджиева (1927-1988) е първата жена режисьор в българското документално кино. Родена е в София на 31 август 1927 г.

До 1949г. следва право в СУ „Св. Климент Охридски”, журналистика в Париж. Там тя работи в прес бюрото на българското посолство. През 1953г. завършва режисура в Прага и среща своя бъдещ съпруг – режисьорът Януш Вазов.

С него правят няколко документални филма – „Нашата учителка” (1955г.), „Четири хлебни питки” (1960г.), „Асен Златаров” (1965г.). След завръщането си в България, Лада Бояджиева работи от 1953 до 1959г. в Студия за хроникални и документални филми, като режисьор на филмите „Аз съм трактористка” (1954г.), „Златните ябълки” (1954г.), „Пее Ив Монтан” (1957г.),„Как оживяват приказките” (1957г.), „Български държавен ансамбъл за народни песни и танци” (1960г.), „Ахейци” (1961г.)

Най-силният й творчески период е работата в Студия за научнопопулярни филми (1959-1965). Автор е на 54 документални, научно-популярни, учебни и рекламни филма. Има съществен принос за развитието на българския изкуствоведски филм – „Човекът от сцената” (1982г.),„Истините на Дечко Узунов”. Показва историята и красотата на света, в който живеем в филмите си „Каменни книги” (1963г.), „Тадмор Палмира – мъртвият град” (1963г.), „Тива” (1963г.), „Гиза” 1963г.), „Завръщането на иконите” (1965г.).

От 1965 г. година работи в Студия за игрални филми „Бояна”. Заедно с Януш Вазов започват игралния филм „Завръщане”, по мотиви от романа „Подводничари” на Кирил Видински.

Филмът е завършен през 1967 година, но не излиза на екран чак до края на 1989, една година след смъртта на Лада Бояджиева, тъй като попада в групата на спрени произведения от средата на 60-те години на 20-и век. В него за първи път се споменава за съветските концлагери по времето на Сталин.

С вторият си филм „С особено мнение” (1970г.), по повестта на Александър Карасимеонов „Главният свидетел”, тандемът Бояджиева-Вазов затвърждават мнението, че това са творци, които не остават равнодушни към конфликтите и проблемите в обществото. На следващите два игрални филми „Вятърът на пътешествията” (1972г.) и „Виза за океана” (1974г.), Лада Бояджиева е самостоятелен режисьор. След тях тя продължава да прави документални филми, част от които са посветени на Асамблеята„Знаме на мира” (1978г.), „Единство, творчество, красота” (1979г.), „Творци на бъдното” (1979г.), „Урок по български” (1984г.).

Носител е на Орден „Кирил и Методий” ІІ ст.. Получи втора награда за филма си „Две срещи“ (Кюстендил, 1971) и награда за най-високо постижение в документалния филм за филма „Достойнство“ (Варна, 1971).

Лада Бояджиева умира на 27 октомври 1988 г. в София.

Поклон!

Източник: jeni-bg-kino.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!