Димитър Бояджиев – нежният поет, съперник по талант на Яворов

Нежният поет Димитър Бояджиев, съперник по талант на Яворов, е един от първите майстори на елегията в българската литература.

Останал сирак на 13 години, поема издръжката на голямото си семейство и напуска училище. Постъпва в общината като писар, самообразова се, пише стихове в духа на социалистическото увлечение. През октомври 1901 година заминава за София и чрез ходатайството на Константин Величков започва работа в Отделението за печата при Министерство на външните работи. Едновременно е уредник на сп. „Летописи“ (издавано от Константин Величков), в което сътрудничи със стихове и преводи от руски език – творби на Михаил Лермонтов, Иван Тургенев, Максим Горки, Леонид Андреев, Иван Бунин, Фьодор Тютчев и други. Секретар е на българското консулство в Марсилия, работи в Дирекция на печата. Сътрудничи на списанията „Ново време“, „Съвременна мисъл“, в. „Българан“ и др.

Самоубива се заради нещастна любов на 12 юли 1911 г. в София. Никой не знае името на жената, заради която Димитър Бояджиев се лишава от живот. Нежният и изящен поет, ранимият самотник се прострелва с револвер, оставяйки две писма. Едното до прокурора, за да не бъде заподозрян никой за смъртта му, и другото до тайнствената си любима. Съдържанието на второто до ден днешен не е разкрито. Решението за самоубийство не е импулсивно. Димитър Бояджиев се връща от работа по обед, кимва мълчаливо на по-малкия си брат Иван и се заключва в стаята си. След десет минути се разнася изстрел. Дал е лаконични, но точни указания – да не му правят аутопсия, да бъде погребан скромно и по християнски, без опело, защото не се полага на самоубийците.

В много от любовните стихотворения на Димитър Бояджиев се открива стилът на Яворов. Днес ще си припомним едно от неговите прекрасни стихотворения към любимата, а именно стихотворението “Лицето ти ”

loading...

Лицето ти

 Лицето ти плахо бледнее

във чудните твои очи

безсилна се злоба съглежда,

скръб тъмна, дълбока личи…

 

От що е туй, мила, кажи ми!

Сърдечна ли буря сломи

душата ти млада и страстна,

ил грижа те лоша гори?

 

Ти още си млада, о мила –

по-смела, по-твърда бъди!

Тепърва ще има да видиш

ти истински черни беди.

 Източник: bulgarianhistory.orgbiblioteka-bulgaria.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!