„Джагфар тарихъ“: Органа 

Органа (Бат Органа, Орхан, Бу Юрган, Зиебил) – 605 г. и 617-630 г..

Органа е бил регент на Оногурия, докато Кубрат е бил в Константинопол, но съществуват и данни, че той е бил пълновластен и официално признат владетел на българите.

Повечето източници го посочват като вуйчо на Кубрат. Има и такива, според които Органа е син на Тубджак, брат на Албури и чичо на Кубрат.

Осъществява политика на обединение на български и сродни племена,основно в Приазовието,Причерноморието и Прикавказието. Сключва съюз с Византия и дори приема християнството с част от своите велможи. Някои автори го посочват като истинския основател или възстановител на Велика Булгария (Патрия Оногурия).

През 619 г. Органа посетил Константинопол и бил посрещнат като господар на българите в Приазовието и Северен Кавказ (цар на хуннуг-ундурите).В столицата на Византия Органа подписва договор с император Ираклий за дружба и съюз.Получава от византийците титлата патриций. В знак на приятелство, оставил в двора на императора племенника си Кубрат.

През 630 г. побеждава в битка войската на Западно-тюркския каганат. Според някои източници, той е имал син, който се е наричал Алп-Илитвер.
Византийският духовник и историк Патриарх Никифор в „Кратка история след царуването на Маврикий“ пише за посещението на Органа в Константинопол през 619г.

„По същото време и господарят на хунския народ дошъл във Византион и поискал от императора да приеме него и неговите придружители и да ги просветли чрез божественото кръщение.И Теодор, братът на императора, го възприел от светия купел, и ромейските велможи (възприели от светия купел) хунските велможи, а също и съпругите на първите- жените на последните.И така кръстените били почетени с царски дарове и сан: той т.е.(императорът) направил техния господар патрикий и благосклонно го изпратил обратно в неговата страна.“

Сведения за Органа дава летописа на волжките българи „Джагфар Тарихъ“.

“ В 605 година, след като управлявал 15 години, Тубджак се споминал, оставяйки на своя голям син Бу-Юрган [Органа] едно обширно бекство от Учулъ (Галич на река Днестър) до река Аксу (Южен Буг) и от Кук-Куянтау (Киев) до Джалда (Крим). А на новия балтавар на Кара-Булгар не му провървяло доста скоро. Хаканът на аварите обсадил един румски град и както винаги, първи тръгнали на щурм анчийците, а след тях – българите. Когато хаканът решил, че силите на защитниците са сломени, наредил на българите да отстъпят мястото си на аварите. Но румците разбили аварите и разяреният хакан обвинил за поражението Бу-Юрган и заповядал да възкачат на трона на балтаварите на Кара-Булгар по-малкия син на Тубджак – Албури. Сваленият Бу- Юрган отишъл с част от българите в румската(византийската) част на Джалда(Крим) и се наел на служба при тамошните румци. Той се отличавал с такава необикновена сила, че бил наречен Ар-Буга. Но пребиваването му на румска служба било кратко, защото властта на аварския хакан скоро след поражението му се разколебала и той [Бу-Юрган] можал да се завърне на любимата си река Буга-Идел. Самият балтавар чергарувал между реките Бурат(Прут) и Буга-Идел, а негов стан бил аулът Кашан (Кишинев). По това време големият син на Албури – Курбат [Курт, Кубрат] – чергарувал между сакланския аул Аскал на Бури-чай(Днепър) и аула Харка (Харков) на Аксу, а стан му бил аулът Балтавар (Полтава)…

През 618 година обезумелият аварски хакан повикал при себе си Албури уж за преговори и вероломно го екзекутирал в своя стан заради едно нападение на анчийците срещу аварите. А в действителност аварите сами нападнали галиджийските улчийци и заграбили добитъка им. При това няколко авари били убити от съпротивляващите се на нападението анчийци, което позволило на сардара на аварите да се представи за жертва на улчийско нападение… Преди Албури да отиде при хакана, Бу-Юрган видял насън парче червен плат, в каквото асите увивали покойниците и връх на копие. Като се събудил, той разтревожен казал на брат си: „Тангра ме направи бояр и ми показа насън знаци за нещастие – червен плат за покойници и връх на копие, върху което набиват главите на убитите. Това показва, че в стана на хакана те очаква смърт. Не ходи там!“.

Но Албури не го послушал и загинал. А народът признал Бу-Юрган за бояр или аскал, т.е. прорицател…

Когато вестта за убийството стигнала до българите, Бу-Юрган отишъл в Рум и заявил там, че Кара-Булгар (Западна Булгария) скъсва всички връзки с аварите и е готов да сключи съюз с Рум (Византия) срещу тях. Зарадваният румски кан тутакси признал бека за независим балтавар на Кара-Булгар и сключил съюз с него… Когато Ар-Буга се върнал при своя народ, бийовете искали веднага да го възкачат на българския трон, но Бу-Юрган ценял званието на бояр по-високо от канската титла и казал на хората:

„Народът, разбира се, може да си избира владетели, но не и от боярите, назначавани от Тангра…“.

По негов съвет българите избрали за свой балтавар сина на Албури – Курбат, по прозвище Башту – който веднага започнал да се готви за война с аварите.

… „Някои твърдят, че българската държава – Ак Булгар Йортъ била образувана от Курбатовия баща Албури през 605 година, други – от Бу-Юрган или Курбат през 618 година, а трети – от Курбат в 619 година.  В „Историята на Шамс“пише, че Улуг Булгар Йортъ [Велика България] е била образувана от Албури през 603 година и считам това сведение за най-вярно…“

Ако се доверим на този исторически документ, могат да се направят следните заключения:

Органа е бил син на Тубджак,брат на Албури и чичо на Кубрат.Когато през 605 г. Тубджак умира, като по-голям брат, наследява властта над територията, управлявана от баща му.Участва като съюзник на аварите в обсадата на един византийски град, но бил обвинен като виновник за поражението.Органа бил свален от власт и на негово място бил поставен брат му Албури.

След това Органа отива на служба във византийската част на Крим и се отличил с голямата си сила. През 618 г. брат му Албури бил убит в двора на аварският каган. Възмутен от убийството на брат си, Органа решил да скъса съюза си с аварите и да сключи съюз с Византия.
Посещава Константинопол, където сключва съюзен договор с империята.От своя страна Византия признала Органа за независим господар на Булгария. Когато се върнал в Булгария , той предал властта на племенника си Кубрат през 618 г.

Според Зуфар Мифтахов – „Първите български държавни образования.“,около 605 г. по времето на Бу-Юрган, територията на Алтън Оба на север достигала линията Киев-Харков, на юг Крим и Черно море, на изток Дон, на запад устието на Дунав.

За Органа пише следното и руският учен акад. Ю.Бегунов, като видимо се позовава на “ Джагфар Тарихъ.“

„Всичко започнало със сключването на мирния договор с Византия, насочен срещу аварската и хазарската агресия. Ираклий бил доволен, а българският кан много повече.

Благодарение на временният мир в Кара-Саклан, на него му се отдало да обедини 60 дяла от бившата Велика Сарматия в една държава с име Ак-Булгар Йорти или Велика Бяла Булгария “ Бяла“ била в значение на свободна, независима.
Велика Булгария започнала да обединява територии и население около днешния град Киев.

На следващата 619 г. Бу-Юрган с цел да укрепи своята държава, заедно с част от българската аристокрация приел във Византия християнството, но българите , които в болшинството си били тангрианци, осъдили тази постъпка и свикали Съвет на големите родове. В Съвета с голямо влияние се ползвали три рода: Кюнграт, Ширак и Хип. Съветът решил Бу-Юрган да бъде заменен на трона от Кубрат. Бу-Юрган Талес се отдал на усамотение в Крим.“

Съдбата на Органа е неясна. Вероятно е починал през 630 г. Някои източници посочват, че през същата година, той доброволно е предал властта в ръцете на племенника си Кубрат и се е отдал на духовен живот.

Ивелин Савов

Източник: bulgarnation.com