Антиноген (Гени) Димитров Хаджов е български революционер, стружки, крушевски и охридски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
“ В този период бе и най-голямата реална полза от Гени, защото цялата интелигенция бе емигрирала и само той остана от нея да помага на Христо Узунов. С това той решително спомогна да бъдат възстановени революционните групи покрай цялото Охридско езеро.“ Милан Матов
Хаджов е роден в 1874 година в град Струга, като единствено дете в семейството на български учители. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия. Влиза във ВМОРО още като ученик, посветен от Александър Чакъров и е сред основателите на организацията в Струга. След това е директор на българската прогимназия в Крушево.
В началото на 1903 година става учител в прогимназията в Крушево и взима участие в подготовката на въстанието. По време на Илинденско Преображенското въстание е член на въстаническия щаб и участва в отбраната на Крушевската република.
След въстанието се легализира и става учител в Охрид, където е член на околийския революционен комитет.
С названието Крушевска република се нарича сформираната власт на въстаниците от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в град Крушево по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Съществуването на Крушевската република трае само 10 дни – от 3 до 13 август 1903 г. Тя е най-големият успех на въстанието. Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава „Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.
Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други. В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички четници са разпределени в 8 отряда на Питу Гули (трети отряд), Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев. Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази държавните учреждения, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
След като в града влиза щабът на крушевските въстаници, той (военна власт) свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена – по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево (българска, гръкоманска и влашка).
Щабът на въстаниците избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест.
На 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.
Източник: magnifisonz.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 Димитров Хаджов е български революционер, стружки, крушевски и охридски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.){kind=link}