Чешкият художник Мърквичка е бил и изкусен виртуоз на сонета

Голям художник, родоначалник на българската живопис, основател на Художествената академия, зограф на храма „Александър Невски”, автор на герба на Княжество България – многостранният чех Иван (Ян) Мърквичка продължава да ни изумява с талантите си и днес. Малко известен факт е, че чешкият виртуоз е и автор на сонети.

През 1930 г. в Придворната печатница в София той отпечатва на чешки език свои поетични творби. В стихосбирката „Прашинки от неведомото” майсторът на четката, а както се убеждаваме – и на словото, рисува с думи живота, щастието, жените, България. Култът към идеалната плавна и изящна линия, видим в картините му, се забелязва с просто око и в поезията му.

Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Чехия, на 23 април 1856 г. Като художник той започва да се налага в началото на 70-те години на ХІХ в. в пражката Академия за изобразителни изкуства. Там негови учители са професорите Емануел Ром и Антонин Лхота. По-късно следва в Мюнхенската кралска академия при Ото Зайц.

Със завръщането си в Прага в края на 1870 г. той става учител по рисуване в престижна пражка гимназия и работи като асистент на известния чешки график проф. Хусник. Преди да дойде в България Мърквичка рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис.

В Пловдив той пристига едва 25-годишен по покана на правителството на Източна Румелия. Времената на първото десетилетие след Освобождението са интересни – за тях Иван Вазов казва: „Нямаше нищо, трябваше всичко“. Градът под тепетата по това време е културен и социален център. Кипи подготовката и на Съединението…

През есента на 1881 г. Мърквичка става учител по рисуване в пловдивската гимназия „Александър І”. Той е първият, който започва да обучава в тънкостите на рисувателните техники и момичета – нещо, което по думите му било непознато в тези времена дори в държава като Германия!

Преподавателският му метод е чисто академичен – децата рисуват от натура и по гипсови модели, но в автобиографията си чехът изтъква: „Не беше възможно да се намери човек да позира“.

Проблемът е в предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел „зазиждане“ – не само на хора, но и на животни. „Вървях ли по улицата, често се спирах скрит някой да не ме види и рисувах интересен сюжет. Случи ми се да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, да не го урочасам“, разказва още художникът.

Пет години по-късно той прави първата си самостоятелна изложба, а после още две, заедно с колегата си от гимназията Антон Митов. Именно в Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои: „Пловдивски пазар“ (1883), „Сакаджии“ 1887), „Пловдивски пазар“ (1888). Рисува и различни портрети. В екип с археолога Вацлав Добруски, който също е от чешки произход, става съавтор и на герба на Княжество България, използван неофициално между 1881-1927 г.

Междувременно името му Ян е побългарено и местните започват да го наричат Иван.
Четири години след Съединението той се мести в София, където рисува основно в селския битов жанр. Тогава създава и двата варианта на легендарното си платно „Ръченица“ (през 1894 и 1906 г.) и двата варианта на също толкова известната си „Задушница“ (от 1895 и 1899 г.).

Единият вариант на „Ръченица” е изложен в Националната художествена галерия, но другият е в неизвестност през последните 80 години. Появява се сензационно на търг на аукционна къща „Аполон и Меркурий” и е откупен от бизнесмен за 75 000 евро. Преди това картината принадлежи на известен българин, заминал с указ на цар Борис ІІІ да открие търговско представителство в Швейцария през 1942-1943 г.

Въпросният господин повече не се връща у нас, но през 1959 г. наша правителствена делегация заминава за Швейцария. Ръководителят й се среща с емигранта и го убеждава да му продаде картини на Мърквичка и други художници срещу златни наполеони. Така вторият вариант на „Ръченица“ се завръща у нас.

Друг любопитен факт около тази картина е, че на нея е изобразен ирландският журналист Джеймс Баучер. Танцът, запечатан на живописното платно, е изигран в една кръчма в кипрото селце Бистрица край София.

Мърквичка и Баучер се срещат случайно – файтонджията на кореспондента на „Таймс“ е родом от селото и често го води там. Това, че Баучер рипа ръченица в шопска носия, затвърждава прозвището му „ирландецът с българското сърце“.

За сензационна цена се продава на търг и „Оплаквачката”, за която се предполага, че е рисувана като ескиз към „Задушница”. На аукциона цената на картината скача от 19 900 евро на 32 000 евро.

През 1896 г. Мърквичка, с Константин Величков и Антон Митов основават Държавното рисувално училище в София. Той, Митов и д-р Иван Шишманов изработват законопроекта за създаването на учебното заведение. Чехът става пръв негов директор, като в школото преподава и сънародникът му Ярослав Вешин.

Заедно с други български общественици Мърквичка основава и първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България (преименувано през 1893 г. в Дружество на художниците в България). А съвместно с Антон Митов пък редактира първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство” (1895-1899).

Не можем да не споменем и важната роля, която чешкият художник играе при изографисването на храм-паметника „Александър Невски”. По това време се разгаря голям спор кой ще рисува стенописите и иконите. Групата на проф. Антон Митов и на проф. Иван Мърквичка защитава позицията в изографисването да вземат участие повече българи. Другото лоби настоява то да бъде извършено само от руски художници.

Печелят хората на двамата професори и току-що завършилите Рисувално училище 14 млади творци се включват активно в работата. Самият Мърквичка е автор на стенописните композиции „Изкушението на Христос на планината“, „Христос между книжниците и фарисеите в храма“ и др. По-късно той рисува голям живописен исторически цикъл „Страдания за свободата на България“ (известен и като „Под игото“), включващ творбите „В кърджалийско време“, „Преследваният въстаник“, „Мъченици“, „Бащина глава“, „Ноктюрно на ужаса“ и „Хайдути“.

Пак той оставя и първия образ на Паисий в българската живопис. Заедно с Антон Митов и Й. Обербауер чешкият живописец илюстрира романите на Иван Вазов „Под игото“ (неговото второ и трето издание) и „Нова земя“. Прави илюстрации и към стихотворението на Вазов „Боръ“, към спомените на Х. Ковачев за Левски, към народните приказки „Педя човек – лакът брада“ и „Мечи син“.

Под влиянието на импресионизма в Париж през 1900 г. Мърквичка създава цяла серия красиви платна с портрети и пейзажи.

И още една негова заслуга за развитието на изкуството у нас – той е организатор и участник в първата колективна експозиция в България, наредена в Павилиона на изящните изкуства към Първото българско земеделско-промишлено изложение, предшественик на Пловдивския панаир. На форума Мърквичка се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“, както и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негово дело е и официалният плакат на изложението.

След повече от четири десетилетия, посветени на българската култура и духовност, проф. Иван Мърквичка се завръща в родината си. Там той живее в Прага до смъртта си на 16 май 1938 г. Дотогава обаче всяка година се връща за по 3-4 месеца в България и рисува композиции из българския живот. Тъкмо в този период започва да се подписва с български букви.

Преди 15 г. Министерство на културата реши да откупи гробното място на проф. Мърквичка в пражкото гробище „Малвазинки“ в пражкия квартал „Смихов“, като грижата за него пое Българският културен институт в Прага.

Автор: Камен Колев

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.