Честит рожден ден на невероятния Георги Мамалев!

Днес своя рожден ден празнува актьорът Георги Мамалев!

Георги Атанасов Мамалев е роден на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, (Болярово). Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев.

От 1977 г. Георги Мамалев е в Народния театър „Иван Вазов“.

Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в „Сборен пункт“ от Д. Ковачевич, Загорецки в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, Фратю в „Чичовци“ от Иван Вазов, Дромио от Сиракуза в „Комедия от грешки“ и Пък в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, Шура Балаганов във „Великият комбинатор“ по Иля Илф и Евгений Петров, Рафаеле в „Призраци в Неапол“ от Едуардо де Филипо.

Сред незабравимите му роли са Гошо от „Оркестър без име“, принц Алфонсо от „13-ата годеница на принца“, Стефан Стамболов в „Записки по българските въстания“ и капитан Мортимър от „Последни желания“. Участвал е в радио записи за БНР.

Член на СБФД (1989).

Георги Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект НЛО, а по-късно и едниоменното телевизионно предаване Клуб НЛО.

Извън групата Мамалев има и самостоятелни записи, някои от които са правени специално за сатиричния фестивал „Златният кос“, създаден през 1975 като пародия на „Златният Орфей“, но оцелял много по-дълго от него.

През 2002 г. Георги Мамалев отбеляза юбилея си с моноспектакъла „Разбираш ли ме правилно?“. През 2005 г. води за кратко предаването „Свободно с Мамалев“ по БНТ. През 2008 г. Георги Мамалев участва в шоуто Dancing stars. Често играе в „Каналето“.

Пожелаваме му честит рожден ден и много успехи!

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.