Цвятко Тенжерков – царят на лозята в България

Цвятко Тенжерков е роден в село Самоводене, Великотърновско. Още в детството си от близките си и от хората будното момче научава кога какви земеделски култури се садят, как се обработват, кога се прибира и съхранява плодът от непосилния земеделски труд.

Първоначалното си образование получава в родното си село, но поради липса на средства прекъсва обучението си. След отбиването на военната си служба продължава и завършва прогимназия в Бяла черква с отличен успех, за което е изпратен като държавен стипендиант в Земеделското училище в Образцов чифлик – Русе. Веднага след завършването му през 1896 г. е назначен за управител на търновския окръжен чифлик в Боруш. А само след една година бива изтеглен от Министерството на земеделието и назначен за учител по винарство и лозарство в Плевен.

Талантът и добросъвестната му работа в Средното лозарско училище бързо го издигат на инспекторска служба по лозарство и земеделие в Свищов, Русе, Плевен, и Лом през 1899 – 1902 г. Дълбочината на познанията му знанията му по физиологията, технологията, значението на лозовата култура и лозарството са причина да се заеме още по-отговорна организаторска и изследователска дейност. Става управител на лозовия разсадник край град Лом, където развива огромна практическа и изследователска дейност. Всяко свое наблюдение, емпирично достижение в тази област той изследва, облагородява и предлага в периодичния печат – в земеделските списания „Нива“, „Целина“, „Градинар“, „Лозарски преглед“, „Стопанство и домакинство“ и в лозарските списания.

Цвятко Тенжерков става популярен и уважаван пепиниер на всички видове грозде в България. Неслучайно на един земеделски събор цар Фердинанд го нарича цар на българските лозя. Емпиричната, научно-изследователска дейност на Цвятко Пенев Тенжерков е свързана преди всичко с ампелографията – наука за отглеждането, описанието и класификацията на различните видове лозя и грозде. Той пръв в България написва енциклопедичния сборник „Ампелография“, издаден през 1930 г., в който е публикуван огромен материал за около 600 сорта лози, като всеки сорт има установени разновидности.

Като директор на Държавния лозов разсадник Цвятко Тенжерков поканил около 40 самоводчани при него за няколко месеца, за да се запознаят с новата технология и облагородяването на новите сортове лозя. След завършването на подготвителния курс по лозарство самоводчани започнали да разпространяват опита на Държавната лозова станция. В селото масово се засадили различни сортове десертни и винени лозя – за 10 години били засадени 10 хиляди декара лозя. Братовчедът на Цвятко Тенжерков – Петко Тенжерков, имал в местността Куков орех комасирана земя от 110 декара, от които 30 декара били засадени с десертното грозде „Афуз“ („Болгар“).

Всеки се стремеше да насади повече от другите, тъй като пазарът беше осигурен. Германия до 1946 г. беше основният пазар на сорта „Болгар“. На жп гара Самоводене и жп гара Поликраище се товареха цели влакови композиции с грозде за Германия.

След Втората световна война лозарството в Самоводене произвеждаше пак за износ, но за Съветския съюз. Кооперативното стопанство не позволяваше на кооператорите да отглеждат на полето лозя, но пък дворовете на хората се превърнаха в райски градини, отрупани с лози с червена, бяло ,розово, тъмночервено, грозде „Болгар“, „Димят“, „Сензо“, „Перла пер ландиери“, „Памид“, „Зарчин“, „Чауш“, „Мавруд“, „Мерло“, Хамбургски и Русенски мискет, „Резакия“ -бяла тъмночервена и розова, „Лесича опашка“ и други иновации и възпроизводство на сортовете на Царя на лозята в България.

Автор: Доц. д-р по етнография Георги МИТКОВ


Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!