Христос Воскресе! Воистину воскресе!

Христос Воскресе! Воистину воскресе!
Възкресението на Иисус Христос се смята за най-великото събитие в историята на човешкия род

Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Възкресението на Иисус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма “Св. Възкресение”, при слизането на Благодатния огън.

Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта – победата на Иисус Христос над смъртта.

Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича “страстна седмица”, означаваща страдание. Нарича се още и “велика седмица”. Това са последните дни от земния живот на Иисус.

Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава “Христос Воскресе”.

Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав.

“И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;

видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг;

и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.

Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;

няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,

и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го

видите. На, казах ви.

И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.

А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се!”

(Мат. 28:1)

В полунощ патриарх Неофит възвести Възкресение Христово пред храм-паметника „Св. Александър Невски”.

Патриарх Неофит излезе пред храма, за да поздрави събралите се миряни с “Христос Воскресе”, а вярващите му отговориха „Воистина воскресе!”. С тези думи патриархът даде началото на Пасхалната радост за всички православни християни у нас. От този момент, през следващите 40 дни, поздравът “Христос Воскресе!” и отговорът “Воистина Воскресе!” ще бъдат основни за всички православни християни по целия свят.

“Нека Светлината, изгряваща в този ден от празния гроб, огрява винаги всички нас. Нека тя винаги съгрява сърцата ни и просветлява умовете ни, та водени от нея да вървим неизменно по стъпките Христови, следвайки завещания ни от Него образец, а с това да се удостоим и с вечния живот с Него – в Царството, приготвено нам „от създание мира“ (Мат. 25:34) – Царство на светлината, на божествената любов и всяка правда – Царството, което е „правда и мир и радост в Светаго Духа“ (Рим. 14:17).

 

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Писус Христос да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

НЕОфИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Със светлина в душите и сърцата, с истинска пасхална радост и благодарност към Небесата, поради изгряващата от гроба Светлина на живота, и тази година благоговейно посрещаме Възкресение Христово. Прекланяме се пред дивния Божи Промисъл и пеем победната песен: “Христос възкръсна от мъртвите!” И радостта ни е пълна, защото извира от непосрамената ни вяра в победилия смъртта наш Господ, Който “…възкръсна, както беше казал” (Мат. 28:6). И Който претърпя унижения и страдания заради нас, като прие смърт ­ “и то смърт кръстна” (Фил. 2:8), за да покрие извършеното някога престъпление, да ни освободи от робството на греха и смъртта и да ни дарува Своето спасение.

Възкръсналия Господ Иисус Христос, Който порази смъртта в самото нейно царство, като разтрепери самия ад и изтреби тлението (Утринна на Велика събота), Който всепобедно възкръсна тридневен и въздигна “отдясно на Отца” (Символ на вярата, 6) падналата някога човешка природа, и днес ние тържествено прославяме и изповядваме като наш Господ и Бог (Йоан. 20:28-29). Него славословим, Него възпяваме, заедно с небесното войнство и цялото творение, Него в единомислие изповядваме в химните и песнопенията на пасхалното богослужение и в съкровените молитви и благодарения, извиращи от нашите сърца. Него, Победителя на мрака и Източник на “незалязващата Светлина”, и днес ние продължаваме да следваме и в Неговото име да се спасяваме, защото не познаваме на света “друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:12).

Чрез Христовото славно Възкресение ­ както свидетелства божественият евангелист ­ “народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина” (Мат. 4:16). Светлина, мир и спасение за всеки човек и за всички народи, във всички времена, които с вяра са приели и продължават да приемат Него ­ “истинската светлина” (Йоан. 1:9). Които са познали в Него своя едничък истински Бог и Спасител и на които Той предостави възможността от чеда на греха и смъртта “да станат чеда Божии” (Йоан. 1:12).

Затова в пресветлото утро на Пасха светият наш отец Йоан Златоуст тържествува и тържествувайки, повелява: “Никой да не оплаква своята бедност, защото Царството небесно е отворено за всички! Никой да не плаче за своите грехове, защото от гроба на Спасителя изгря опрощение! Никой да не се бои от смъртта, защото Спасовата смърт ни освободи от нея!” (Похвално слово за Пасха). И заедно с апостола пита: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” (1 Koр. 15:55). Защото какво друго е смъртта, освен откъсване от Източника на живота? Сега обаче, след Въплъщението на Божия Син и Неговото славно Възкресение ­ сега, когато “с нас е Бог” (Ис. 8:10), с нас вече е и Самият Живот, и смъртта е вече обезсилена.

Братя и сестри,

Животът и вярата, които светата Църква изповядва и проповядва, и с които всички нейни верни живеят и се спасяват, са божествен дар за всички нас и за всеки човек; живот, който е “в изобилие” (Йоан. 10:10), и вяра ­ която побеждава “света” (1 Йоан. 5:4) и всичко онова, което е “от света” (Йоан. 15:19) и не е угодно Богу. Вяра, чрез която вярно намираме пътя Господен ­ пътя към Небесата и към вечния живот в лоното на Отца. Защото с тази вяра, както свидетелства и апостолът, ние “ходим, а не с виждане…” (2 Кор. 5:7), и с нея по благодат ставаме “синове Божии… в Христа Иисуса” (Гал. 3:26). Вяра, която някога, в дългите старозаветни столетия е била само очакване, но която сега, след Въплъщението, страданията и кръстната смърт, и особено след Възкресението и Възнесението на Божия Син, е вече реалност, в която и с която Църквата живее през вековете ­ подобно на кораб сред бурно море.

От нас зависи да пазим и следваме тази вяра, та с това и да се спасяваме чрез нея. В нас е “царството Божие” (Лука. 17:21), по думите на нашия Господ и Спасител, и в наша власт е да живеем и да оделотворяваме тази наша спасителна православна вяра, и достойно да се възползваме от щедро предоставената ни от Христа, чрез Неговата преславна победа, възможност да бъдем истински “съграждани на светиите и свои на Бога” (Еф. 2:19). В нея ­ в тази богодарувана ни вяра, отново ни утвърждава утрото при празния гроб, денят на светата Пасха, Празникът на празниците и Тържество на тържествата, както Църквата е наричала винаги Деня на преславното Христово Възкресение.

Нека Светлината, изгряваща в този ден от празния гроб, огрява винаги всички нас. Нека тя винаги съгрява сърцата ни и просветлява умовете ни, та водени от нея да вървим неизменно по стъпките Христови, следвайки завещания ни от Него образец, а с това да се удостоим и с вечния живот с Него ­ в Царството, приготвено нам “от създание мира” (Мат. 25:34) ­ Царство на светлината, на божествената любов и всяка правда ­ Царството, което е “правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17).

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ / BULGARIAN PATRIARCH Neophyte

loading...

Facebook Comments

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!

Харесайте ни!