Хасекия – най-северната окрайнина на горда Странджа!

Хасекия е най-северната окрайнина на горда Странджа. Тя започва от Равна гора та чак до морето – до останките на крепостта Урдовиза край Китен. Народната фантазия е съчинила чудни легенди за този дивен край, откърмил герои със слава и юнашка чест.

Една от светлите страници на народната епическа поема ни отведе по стария понтийски път до каменната крепост Урдовиза, която и днес ни учудва с огромните каменни блокове край брега на морето.

Неспокойно живеели хората в Урдовиза. Често ги нападали страшни морски пирати, наричани лази, които винаги правили обири. Людете решили да обградят крепостта с яка стена, която скрила морето от погледа им.

По-късно тези земи станали вакъфско владение, свещен имот на Баязидовия син. Из цялото султанство тогава се заговорило за чудодейната хубост на бялата и едрогърда странджанка Стана, която живеела в Урдовиза. По тлаки и по седенки през вековете се е пяла песента за тази свободолюбива и пленително красива българка.

Какво ли не обещавал султанът за нея. Три кервана, натоварени с тежки дисаги злато, дворец, който да свети с блясъка на синята джамия и свят да види, какъвто и в приказките няма. Но не склонила упоритата българка. Хубаво й било в родния край, дето небето е чисто като извор, а гората – венец от шарени гердани!Разгневил се големецът. Извикал най-опитния военачалник и наредил: става що става, Стана трябва да се доведе в двореца. Военачалникът не се бавил много, събрал войска от триста души и с кораби обградили Урдовизата. Народът се вдигнал на крак. За нищо на света хората не искали да се разделят със своята свидна хубавица Стана.

Турците пратили хабер – ще действат със сила и след това ще опожарят селището! Бяла Стана решила – ще стана ханъма на султана, ако й даде бързоног кон и земята, която обиколи с него от изгрев до залез слънце, получи свобода.

Съгласил се султанът. Качила се на алест кон – вихрогон Стана и като вихър се понесла край крепостта. Слънцето се вдигало нависоко, после се преместило на запад, а тя все пришпорвала коня и здраво държала юздите.

Хората гледали смаяни смелата девойка, която летяла по-бързо от вятъра. Конят не издържал на главоломния бяг и на стръмния лиман край морския бряг издъхнал от умора.

Сега народът нарича това място Ат лиман – заливът на жребеца. А местата, които обиколила едрогърдата амазонка, били наречени Хасекия – свободна земя.

Маргарита ИВАНОВА

Източник: tretavazrast.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.