Хаджи Никола Вардев – дарител и разпространител на книжовност

През 1864 г, в София открива книжарница просветителят Хаджи Никола Вардев. Роден е в Якоруда през 1834г.

Година след раждането на хаджи Никола в Якоруда е построена черквата „Св. Никола” и е открито килийно училище, в което по-късно момчето учи при поп Стойко Грашкин. В израз на благодарност след години Вардев, вече известен книжовник, подпомага просветното огнище с учебници, помагала и парични средства. Сред многото му дарения са 3000 златни лева, с които учредява благотворителния фонд „Бедни деца”. Хаджи Никола Вардев е благодетел и на други училища в родния си край и страната.

На книжовност той се отдава след посещение на Божи гроб. През 1864 г. заедно с родолюбците Никола Крушкин и Стоян Табаков открива книжарница в София, която скоро се превръща в център на родната книжовност, главно на разпространението на учебници, учебни помагала и книги. Създава се широка мрежа за книгоразпространение из Софийско, а и други места в страната и това налага Стефан Вардев да е често на път. Покрай учебниците тайно разпространява и книжовното издание „Народна песнопойка”, в което се поместват главно стари хайдушки песни. Тази му дейност не остава скрита пред турските власти. През ноември 1877 г. е арестуван и осъден на смърт. До изпълнение на присъдата обаче не се стига, тъй като успява да избяга чрез хитрост, а и пламва Руско-турската война, чийто край довежда до освобождението на страната.

След Освобождението се книжарят се установява в София и открива тук първата литературна печатница. Към трудовата си биография добавя и длъжностите адвокат, съдебен изпълнители апелативен съдия

Земните си дни завършва през 1915 г.

Борис САНДАНСКИ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.