Сидер войвода – един смел борец за нашата свобода

След като Гюргевският революционен комитет взема решение да се вдигне въстание в България на 1 май 1876 г., в Търново пристига Стефан Стамболов, главният апостол на Първи революционен окръг, заедно със своите помощници Христо Караминков и Георги Измирлиев. Още с идването си те решават от съображения за сигурност седалището им да се пренесе от старопрестолния град в съседна Горна Оряховица.
В малкото градче двамата братя Вичо и Сидер Грънчарови посрещат видните революционери с отворени обятия и се включват активно в подготовката за бунта. Сидер Грънчаров, поради изключителната му честност, е назначен за касиер на местния революционен комитет. Със събраните комитетски пари, по нареждане на организацията, под предлог че кара стока за продан, той нееднократно пренася контрабадно в България оръжие за бъдещото въстание.

Под маската на почтен търговец, с редовно турско тескере горнооряховският бунтовник често пътува до Влашко, където закупува пушки и върши комитетски дела. Намират се обаче доносници, които наклеветяват видния търговец, заради което той е заподозрян и арестуван от турските власти, но поради липса на доказателства бързо е освободен.
По нареждане на Стамболов веднага заминава за Русе, като целта е турците да забравят за него и по този начин да бъде спасен от нов арест. Оттам горнооряховчанинът се прехвърля във Влашко, където научава за залавянета на своите съратници и другари в родния му град. Той тежко преживява тяхната загуба за делото, но въпреки това не се отчайва и започва да подпомага с парични средства българските революционери, които се нуждаят от тях, за да преживяват. Така за известно време поддържа хъшовете ни в Букурещ и Гюргево.

Накрая решава с оставащите му пари да закупи 70-80 пушки от Русия за формиращата се по това време Ботева чета и с нея да потегли за въстаналата Родина. Оръжията обаче са спрени на руско-румънската граница и Сидер Грънчаров заминава, за да ги освободи от митницата. Когато се връща в Гюргево, разбира с огорчение, че Ботевата чета вече е потеглила към своята голгота.
Горнооряховският бунтар не се отказва от своите намерения да се сражава за поробеното Отечество. Той се отправя за Сърбия, където в Кладово Филип Тотю формира чета, която да се присъедини към Ботевата дружина. Сидер Грънчаров се зачислява веднага в нея и се отправя към Врачанския Балкан с другите въстаници.

Още в първото сражение той се изявява като смел и самоотвержен боец. Когато разбират за трагичния край на Ботев и четата му, част от бунтовниците заедно с Филип Тотю решават да се върнат в Сръбско, но горнооряховецът скача от мястото си и заявява, че ще продължи борбата за освобождението на България. Към него се присъединяват 54 души и той единодушно е избран за техен войвода.

Преди да тръгнат към Балкана войводата се обръща към своя земляк Филип Симидов с думите: „Слушай, ако останеш жив и ти се случи да наминеш в Оряховица, иди, братко, дома ми, където имам стопанка и единствен син. Заклевам те братски и те задължавам – поздрави жена ми и разкажи цялата случка с мене. Кажи и че аз отивам да умра за България, а моя син целуни вместо мене, а пък аз целувам тебе вместо него“.

След това отрядът, предвождан от Сидер войвода, се насочва към връх Мургаш с намерението да се съедини с отстъпващите въстаници от Южна България. При река Искър горноряховският бунтар разделя четата на две, за да може по-безопасно да се придвижва към поставената цел, но при Елисейна групата, на която той е начело, е пресрещната и разгромена от турски башибозук. Останал само с 12 души, той ги групира на три ядки от по четири човека, като всяка от тях поема в различна посока. Със своята група войводата се насочва към Орхание (дн. Ботевград), като в подножието на връх Мургаш се отбиват в манастира „Света Богородица”, за да си набавят храна и да починат. Тук обаче турска потеря ги издебва и избива, а главите им са набучени на колове и донесени в София.

Така трагично загива Сидер войвода, който се сражава за освобождението на поробеното си Отечество, оставяйки богатство, дом и семейство. Със своята дейност и всеотдайност той се нарежда завинаги в Пантеона на безсмъртните борци, отдали живота си за свободата на България. Днес името му носи улица в Горна Оряховица.


Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!