Свещеник Петър Драганов, сражавал се в Дряновската и Шипченската епопея

Свещеник Петър Драганов е роден през 1847 г. във великотърновското село Дичин. За живота му разказва свещеник Петко Франгов от Бяла черква, с когото са в четата на Бачо Киро и поп Харитон по време на Дряновската епопея през 1876 г.

През 1866 г. Петър Драганов е градинар в Румъния и попада сред революционната емиграция, ръководена от Г. С. Раковски. Завръща се в Дичин през 1873 г. и с даскал Васил Неделчев от Бяла черква създава революционен комитет, а през 1875 г. става свещеник, за да прикрива под расото революционната си дейност.

След Дряновската епопея и разгрома на Тревненската чета на Христо Патрев се скита из Балкана с четника Захари Поппетров. Свещеник Франгов пише: “На 10 август 1876 г. свещ. Драганов си обръснал брадата в с. Самоводене при учителя Никола Водски и без “попска форма” заминали с брат си Величка за Свищов, та, със съдействието на добрия и народен деец Христо Бръчков, се прехвърлили в ближна Румъния. Двамата братя живееха в Румъния до Освободителната война и се завърнаха с руските войски, като се зачислиха в редовете на Българското опълчение. Свещ. Драганов бе като свещеник на Опълчението…”

На 6/18.V.1877 г. в лагера на опълченците край Плоещ идва делегация от град Самара със скъп дар ­ знамето, ушито през 1876 г. за “южните славяни, борещи се за свобода”. Слово произнасят П. В. Алабин и дядо Цеко Петков. Знамето поема командирът на Трета опълченска дружина подполковник П. Калитин, а знаменосец е Антон Марчин. В руския в. “Самарские губернские ведомости” (бр. 40/28.V.1877 г.) се съобщава: “Знамето се освети от свещеник Петър Драганов от Търновско, един от малцината останали живи от сраженията с турците при Дряновския манастир…” В освещаването участва и архимандрит Амфилохий Михайлов, въстаник от Априлската епопея.

Петър Драганов е свещеник на 2-ра опълченска бригада. Сражава се при преминаването на Балкана, при Стара Загора, при защитата на шипченските позиции на 9 ­ 12.VIII.1877 г. Награден е с руски ордени.

След Освобождението живее в село Дъскот, Павликенско, три пъти е народен представител. Става член на социалистическата дружинка и Търновският митрополит иска да го уволни, но съселяните му го спасяват, като пишат: “Пастир добрий, лучше полагает душу за овци свои!” Участва и в Сръбско-българската война от 1885 г.

Към края на живота му свещ. Франгов съобщава: “… той престана да свещенодейства и получава най-скромната поборническа пенсия ­ 40 лв. в месец… Но заслугите тъй се ценят после от държавната трапеза…”

Поборникът умира на 19.ХI.1913 г.

Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.