Светите места на Царева поляна

Живописно разположено в юженият централен регион на България, село Царева Поляна съчетава приказно красиви, величествени пейзажи, древна история и живо културно наследство, митове и легенди.

Това е районът в родината ни който може да се похвали с с най-много свети места, събрани на едно място – над десет.

Църквата св. Илия

Първото е църквата. Тя е и най-святото място за всяко селище. В Царева поляна тя е построена през 1858 г. Султанското разрешение за строежа е получено с условието, че трябва да бъде издигната на ниско място и за кратко време. Затова в изграждането на храма дружно се включва цялото население. Сградата е строена от майстор Михно. Мястото за църквата е подарено от дядо Димян. Тя е построена върху стара църква. Храмът е посветен на свети Илия и е осветен на Илинден. На Илинден е и местнят събор. Всяка година в черковният двор се се прави общоселски курбан. Всички жители и гости на селото се подреждат в кръг – по родове. От курбана се разсипва на всяко семейство. На този ден не се работи, защоо веднъж на този ден един човек, пренебрегнал курбана и работил. Следствие на това реката придошла, което се приело като наказание за цялото село. Светите места около селото са лековити извори, параклисите, изградени над тях, вековни дървета и поляни.

Оброчището на свети Трифон

В местност “Лозята” има оброчище на свети Трифон. През 40-те години на ХХ в. е преместено в “Новите лозя”. За Трифоновден се събират пари от всяко семейство, купува се овца за курбан. Прави се “черквичка” за светеца. На мястото се събират всички мъже, начело със свещеника. Всеки носи питка, вино, ракия, паница за курбан и звъна.

Параклиса “Св. Архангел Михаил”

На 50 м от главния път, в южния край на селото, има турска гробница – тюрбе. Постройката е каменна, седемстенна, с кръгло прозорче на източната стена и врата на западната. Според разкази на възрастни хора, тук е погребан местния турски владетел. Вярва се, че духът му пази селото от беди. След Освобождението, когато селяните решават да разрушат тюрбето, през същата година реколтата е “очукана от градушка”. Затова е превърнато в параклис “Св. Архангел Михаил”. От тогава няма бедствия. Около него “от край време всичко е засадено със сливи”. Всяка година на Архангеловден жените се събират, раздават помежду си от донесените хлябове, пити и варена пшеница и палят свещи. При сушави години тук се прави молебен за дъжд, пеперуда – с маслосвет, водосвет и обшоселски курбан. Постройката и днес е добре запазена, но по нищо не личи, че е параклис – вътре няма икони.

Параклиса на Свети Георги.

В местност “Гьоргиденя”, на пътя между селата Царева поляна и Стамболово, има лековит извор и параклис на името на Свети Георги. Параклиса представлява четиристенна каменна постройка, изградена над извора, с пръстен под и открит чардак на запад. На източната стена има полукръгла ниша с издаден перваз. Над нея – прозорец с полукръгла форма. На северната и южната стена има по един малък прозорец с правоъгълна форма. На западната е вратата и един правоъгълен прозорец. Покривната конструкция е дървена, чардакът също. Няма таван. Три стъпала водят до голяма каменна плоча пред аязмото. За изворчето е направена малка полусферична засводена ниша с отвор (90-60 см) на запад.

В каменните стени на север, изток и юг има по една ниша (30-35 см). До скоро на това място е имало и каменен кръст. Почита се в петък преди затурната неделя – неделята след Великден. Жените носят пити, сирене, колак. Пръскат себе си и трапезата със светената вода. На храст, до извора, оставят конец от дрехата си.

В по-старо време тук се празнува Гергьовден. На трапезата се подреждат по родове и по махали. Всяка жена носи по два хляба – единият за Господ, другият – за трапезата. Свещеник освещава всички печени агнета, след което раздават помежду си от хляба и месото. Връзват се люлки и се люлеят за здраве. Играе се хоро. След угощението всички отиват на реката – измиват ръцете си и синиите, за да има дъжд през годината.
На това място, под дъбовете, при сушави години се прави молебен за дъжд. Нарича се черквичка. Раздава се най-напред на сираците.

Гергьовденче

Малкото Гергьовденче е местност, където се празнува Гергьовден след скарване на празнуващите. Една малка част от селяните се отделя и там прави трапезата.

Аязмото “Св. Дух”

Аязмото “Св. Дух” се намира местността “Орта борум”, на около 2 км на юг. Има лековит извор. Нивата е на братята Васил и Делчо Митеви. По-възрастният от тях – Васил, сънувал, че в нивата им има синджир, верига, а в земята – лековита вода. Отива на мястото и наистина след като копал, водата излиза. Там се водят малки болни деца, къпят се със светената вода, а от дрехата им се връзва червен конец на храстите. Във водата се хвърля желязна пара, за да остане там болестта. Идват болни и от съседните села. “Нямаше по-лековита вода от нея в нашия край” – разказват жителите на селото. Параклисът над аязмото е построен през 1945 г. със средства, събрани от населението. Знае се, че водата лекува всички болести. В нощта срещу празника Свети Дух лечебната й сила е най-голяма, затова тук идват да преспят болни. На сутринта се измиват с водата и оставят дарове – кърпи, ризи, пари. Палят свещи. Обещават курбан, ако оздравеят. Даровете се продават на търг, а парите се използват за ремонт на параклиса и църквата. На празника се прави курбан, защото се вярва, че Свети Дух закриля селото и го пази от градушка.
Една година, срещу Петровден, съпругът на Мара Тенева вижда на поляната над аязмото “четири нагиздени моми, самодиви”. Казва на жена си, но тя “видяла само топка червен огън”. Хората мислят, че това са пазителките на лековитата вода.

Пънчовата чушмичка

На “Ямача”, на изток от селото, е Пънчовата чушмичка. Знае се, че тя лекува очни болести. Всеки, който има нужда, отива да измие очите си и да вземе от водата. И тук се оставят конци на околните дървета за здраве.

Гумаровската чушма

Гумаровската чушма е място, на което, при епидемии по животните, се пали нов огън. Преди това всички огньове в селото се гасят. Двама голи мъже, с единствени имена в селото, трият две сухи сливови дървета едно о друго с прахан, докато се възпламенят. Всеки носи в къщата си от новия огън . За последен път нов огън в селото са палили Найдю и Пасю през 1942 г. при мор по животните.

Илинденчето

Местността “Илинденчето” се намира между селата Царева поляна и Стамболово. Известна е легендата, че на това място, на Илинден, идва елен като доброволна жертва, за курбан.
Благото одуше се прави на гробищата, след приключване на гроздобера. Жените се събират и раздават “за Бог да прости” рачел и шира (благо вино).

Блага църквичка

Блага църквичка, Боллук панаир се прави вечерта след Благото одуше или в понеделник, след него. Събират се по тъмно извън селото, на кръстопът или в сокак на края на селото. Водят и децата. Всяка жена носи пшеничена питка, рачел, петмез. Раздават помежду си, заедно с къделя памук. За пръв път през годината раздават мед. Прави се курбан. Всички се подреждат в прав ред, като само двата края са извити. От курбана се сипва на всяко семейство в паничка.

Източник: cudo.blog.bg


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!