Сава Пенев е от малцината свидетели на гибелта на Ботев

Българският националреволюционер и участник в Ботевата чета Сава Пенев Рашев от Търново, е роден през 1850 г. Той е член на Търновския революционен комитет още по времето на Васил Левски. Сава взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание. Когато обстановката се усложнява, заедно с Христо Караминков, Сава успява да избяга в Румъния. В Гюргево се включва активно в организирането на четата.

Ангел Бояджиев пише:

„През последните няколко дни Данчев, Сава Пенев и Хр. X. Костов започват една старателна обиколка по магазините и дюкяните на по-заможните и познатите търговци и занаятчии и успяват да съберат доволно пари, с които накупуват цял склад беневреци, торби, раници, патрондаши, калпаци, гербове, шнурове, навуща, колани и пр… Всичкото оръжие и вещи, приготвени за четата и съхранявани в магазина на Табаковичми Банков, пренесоха Завчев и Сава Пенев в Крайова и ги стовариха в хамбара на братя Димитрови… В Крайова Данчев и Сава Пенев се замислят за необходимостта на четата, например за нуждата от храна. И се залавят да събират помощи от живущите там българи За едно кратко време, благодарение на убедителното им слово и щедростта на пожертвувателите, сполучават да образуват една сума от 400 жълтици.“

Иваница Данчев и Сава Пенев заминават през Букурещ за Крайова все със същата мисия, към която се прибавя и грижата да се пренесе в Корабия оръжието. Всичко завършва сполучливо и през май те вече са на борда на „Радецки“. Сава Пенев участва активно в сраженията на Милин камък, воюва и на Веслец. Той е от малцината, които присъстват при гибелта на Ботйов. Към Черепишкия манастир се оттегля с покрусено сърце. Участва в сраженията при Мало Буче и Орхание. Заедно с още няколко четници е предаден от един овчар. Групата се е намирала в Балювския хан, Троянско, където се отбранявала цели шест часа. Излезли оттам едва когато турците запалили хана. Част от тях били простреляни, а останалите пленени. В Търновския затвор Сава Пенев се държал мъжествено.

Марко Марковски пише:

„Повечето от затворниците бяха зле умислени и угрижени. Само Сава Пенев, родом от Търново, със своите шеги и смехории, от време на време поразвеселяваше затворниците.“ Въпреки застъпничеството на търновския първенец Мехмед Караманлията, при когото Савата навремето бил бакалин, Али Шефик, председател на съда, поискал смъртно наказание. Юрдан П. Тодоров и другият българин, член на съда – Илия Попов, отложили да поставят подписите си под предлог, че времето е напреднало и искат малко да си помислят. „Савата се беше дори и простил със сестрите си – допълва Юрдан П. Тодоров, – плачове и ридания се чуваха и той си очакваше вече часа за обесването.“

За щастие на сутринта се получило телеграфическо известие четниците да бъдат препратени в Русчук.

На процеса там Сава Пенев е осъден да изтърпи „окови до живот“. Откаран е в Акия, Шамски окръг. Освободен е на 19 май 1878 г.

В неговия архив през 1959 г. бе открит един от най-хубавите оригинални портрети на Апостола, подарен му лично от Левски. Съхранява се в окръжния музей – Велико Търново.

Сава Пенев умира в Свищов на 25 януари 1916 г.


Източник: arhiv.vestnikataka.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!