Първият български възрожденец

Това не е Паисий Хилендарски, въпреки че така пише в учебниците по история. Отец Пайсии се ражда през 1722 г. и написва „История славянобългарска“ през 1762 г.

Близо 30 г. преди него в град Елена през 1690 г. се ражда Добромир Калчев. На 14-годишна възраст той става послушник в Рилския манастир, а след това монах под името Йосиф.

Освен български, владее много добре гръцки и турски език, а също така и руски. През 1709-1711 г. изчита всички книги в манастирската библиотека. След това обикаля гръцки манастири, в които открива писанията на Дамаскин Студит и Йоан Златоуст. Прави преводи от тях на български език, но влага и свои мисли, породени от впечатленията му при обиколките на българските земи.

В тях той разкрива експлоатацията на селячеството от страна на турските спахии, но също така и от българските чорбаджии и лихвари. Освен това бичува пороците на онази част от духовенството, което чрез религията се опитва да трупа материални блага. Силно увлечен в тази си дейност, не се грижи за външния си вид. Брадата му стига до пояса и затова го наричат Йосиф Брадати(я). Той първи започва да пише на новобългарски език (преди това писанията са на черковно-славянски) и поради това те са много по-разбираеми за народа.

Създаването на всяко едно произведение му отнема най-малко 7-8 месеца. След това прави по 5-6 преписа, които разнася из поробена България. Дава ги на даскали от килийни училища, за да ги четат на обучаващите се в тях. Пътуванията му за тази цел са главно из Македония, която смята за център на българщината.

Не навсякъде обаче е посрещан радушно. Когато през 1729 г. отива в Прилеп, по донос на чорбаджи Гочолани (истинското му име е Гочо, но той се е погърчил) и водача на сръбската общност в града Хаидич, че Йосиф бунтува хората срещу султана, турците го арестуват и го държат в кауша на хляб и вода.
Дори в този момент той не губи самообладание. Докато оскъдната дневна светлина се процежда през отверстието на килията, будителят пише своя Прилепски трактат. Събрал е сведения, че това е стар български град още по времето на Иван Асен ІІ. След 4 месеца е освободен и продължава писмовно-просветителската си дейност. Пресъздава историята на 18 български селища в Македония и тогавашния Софийски вилает. Сред тях са Велес, Струмица, Кочани, Скопие, Тетово и още много други.

През 1753 г. немският историк Блаузис Краймер се натъква на неговите писания и започва да проявява интерес към историята на българския народ. Като прави допълнителни изследвания, през 1761 г. издава „История на България“, т. е. една година преди да се появи Паисиевата „История славянобългарска“. От нея проличава, че заемките му са главно от писанията на Йосиф Брадати, но немецът не го споменава като източник. Ако сравним обаче Блаузиската история с писанията на Йосиф в раздела за Македония, написаното от германеца се повтаря дословно с това на българския монах.

Пълно съвпадение има при описанието за превземането на Сердика от хан Крум, за инвазията на Иван Асен ІІ в Македония и стигането му до Адриатическо море (тогава наричано Синьо), за битките на Самуил с византийците и т. н.
Без да знае, че Блаузис Краймер има намерение да издаде „История на България“, през 1750 г. Йосиф започва работа по свой проект. Идеята му е да напише история на България от създаването й до времето, през което живее. Работи неуморно върху ръкописа в продължение на 7 г. по 13 ч. на денонощие – на дневна светлина и под пламъка на свещта. За съжаление това писание не е запазено.

Йосиф Брадати умира през 1757 г. в килията си в Рилския манастир. През 1760 г. там отива Паисий и му предават ръкописите на Йосиф, в които е пресъздадена историята на България до падането й под византийска власт през 1018 г. Паисий почти изцяло ги е включил в своята „История славянобългаска“, но и с ценни негови коментари.
По примера на своя предшественик той се отправя на пътешествия, за да разпространява книжнината сред родолюбиви българи, пръв от които е Софроний Врачански, който прави препис, последван и от други. Ръкописът на Йосиф обаче изчезва безследно, а и споменът за монаха почти се заличава. А всъщност именно той с цялостната си дейност трябва да бъде признат като първият възрожденец.

Източник: desant.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.