Първият българин – руски генерал Иван Кишелски

 

Иван Кишелски е роден през 1826 г в Котел в семейството на високообразования свещеник Киро Хараламбов.

Учи във Великата народна школа – гръцко училище в Цариград. Заминава за Русия и се записва във Втора киевска гимназия (1847-1851). Следва в Киевския университет. Като отличник получава т. нар. „професорска издръжка“ и е приет в Математическия факултет на Киевския университет „Св. Владимир“.

Като доброволец в Кримската война е зачислен за преводач в Главния щаб на Руската армия, по-конкретно – в щаба на ген. Коцебу, а при обсадата на Севастопол е доброволец при знаменития ген. Хрульов.

През юни 1854 г. Кишелски взема участие в отбраната на Малахов Курган, възлов укрепен пункт в системата на севастополската отбрана. На 26 срещу 27 юни 1855 г., предвождайки група доброволци, той успява да обърне в бягство две френски роти и да заеме техните позиции.

През август пък начело на 25 доброволци Кишелски отбива нощна атака на повече от сто французи. Руското командване оценява достойно поведението му и за проявена от него храброст той е произведен в звание прапорчик, а след това подпоручик и е награден с орден „Свети Георги“ и с позлатена сабя.

След края на Кримската война, при едно свое пътуване през юли 1857 г. с разузнавателна задача из България, в Одрин Кишелски се запознава с тамошния руски консул Николай Димитриевич Ступин, който в кореспонденция с Найден Геров характеризира Кишелски като „горещ родолюбец с големи способности в мисли и дела“.

В средата на декември 1857 г. Кишелски заминава от Москва за Санкт Петербург, където получава назначението за служба в Азиатския департамент и на 20 май 1858 г. вече е в Кавказ. Тук е назначен в Кабардинския полк, квартируващ в Хасанюрт в Дагестан. Служи в армията докъм 1864 г., след това се мести в Одеса, откъдето поддържа по-близка и пряка връзка с революционната емиграция в Букурещ и Белград.

Вече със звание полковник, по поръка на руското правителство Кишелски често посещава Румъния със специални мисии в интерес на българската кауза.

В подкрепа на четническата тактика Иван Кишелски участва в събирането на оръжие, потребно в борбата за освобождението на България.

През април 1871 г. Левски търси чрез Каравелов връзка с него, за да го привлече да съдейства на делото като военен и конкретно за превеждането от руски на български на „Правилата по фортификационно дело“.

Апостола е впечатлен от организаторските качества на Кишелски от контакта с него през 1868 г., когато полковник Кишелски и поручик Кисяков идват в Белград с мисия, възложена им от руското правителство, да успокоят създалото се напрежение както в самата българска легионерска формация, така и охладнелите отношения между Легията и сръбското военно командване.

През август 1869 г. по внушение на Каравелов Иван Кишелски отива в Крим, за да агитира тамошните българи да подкрепят Българското книжовно дружество (дн. БАН).

През лятото на 1875 г. кани Ботев и четника Иваница Данчев в чифлика си край Одеса, на сбогуване им подарява 30 револвера.

В навечерието на Руско-турската освободителна война Иван Кишелски е в центъра на организацията, формирането и подготовката на Българското опълчение за участие в очакваните бойни действия.

По време на Освободителната война е на разположение на княз Черказки с мисията на завеждащ гражданските дела при главнокомандващия.

Кишелски е дясната ръка на руския държавен и обществен деец при въвеждането на ново гражданско устройство в освободените български земи. В новоосвободена България става губернатор на Варна (1878) и на Видин (1879). С негово дарение е създаден фонд във Военното училище в София.

През 1880 г. ген. Иван Кишелски се завръща в Одеса, където умира на 54-годишна възраст.

Източник: balgari.bg


Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!