Просветителят от Копривщица

Йоаким Груев Пройчев е известен наш възрожденец, учител, книжовник, просветен деец и общественик. Той е роден на 9.IX. (ст. ст.) 1828 г. в семейството на копривщенския занаятчия и търговец Груйо Пройчев Попчернев.

Учението му започва в местното килийно училище при даскал Семко Велев, а по-късно продължава при Неофит Рилски и Захари Круша. Родолюбивата атмосфера в малкия планински градец се отразява благоприятно върху ученолюбивия юноша и неговата жадна за знания душа.

През 1844 г. по настояване на баща си Йоаким заминава да се учи в гръцкото класно училище в гр. Пловдив, където усвоява добре гръцки език. След завършването му се завръща в Копривщица и постъпва при Найден Геров, който е открил първото класно училище. Педагогическият талант на будния копривщенец се проявява и той скоро става помощник-учител, после учител, а през 1849 г. оглавява училището. Патриотичната му учителска дейност в родния град продължава да 1856 г., когато се премества в Пловдив, където отново замества до 1868 г. именития си съгражданин Найден Геров начело на Епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Там негови ученици са Васил Левски, Кольо Генчев, Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов.

През 1857 г. Йоаким Груев става един от инициаторите за редовното честване на 11.V., като ден на българската просвета и на писмеността създадена първо от светите братя Кирил и Методий. Той овладява френски и немски езици и преподава увлекателно на жадната за европейски знания българска младеж.

От 1868 до 1870 г. видният просветител става помощник на пловдивския управител. Активно участва и в църковно-националната борба срещу фанариотите в Пловдив. По време на Априлското въстание 1876 г. е наклеветен от тях, арестуван е от османските власти и е изпратен в Цариград. Там е осъден на заточение в Диарбекир, но след намесата на влиятелни цариградски българи не е изпратен в каторга, а остава в османската столица под полицейски надзор. Паралелно с преподавателската си дейност Йоаким Груев развива активна книжовна работа.

От 1852 до 1878 г. той отпечатва 75 книги – повечето учебници. След Освобождението започва активната обществена изява на народния учител и просветител. Избран е за председател на Съдебния съвет на Комерческия съд в Пловдив, а сетне след берлинския договор става директор на просвещението в Източна Румелия от 1879 до 1884 г.

От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. редовен член на БКД (дн. БАН), избран е за член-съветник на Върховния административен съд. По време на Съединението 6.IX.1885 г. е помощник княжески комисар на Пловдивска област. Едновременно редактира списанието „Училищен дневник“. През 1887 г. Йоаким Груев става директор на Пловдивската девическа гимназия, където преподава до пенсионирането си на 1.IX.1893 г. Съдейства за създаването на областна библиотека и музей. Бележитият просветен деец се изявява и като публицист, като сътрудничи през годините на „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „Право“ и др. Заедно с известния пловдивски книгоиздател Христо Г. Данов издават „Летоструй или домашен календар“ от 1869 до 1876 г.

Известен е и като един от първите български преводачи, автор на стихотворения, запети като народни песни. Знаменитият с патриотичните си дела българин и пловдивски гражданин почива на 1.VIII. (ст. ст.) 1912 г и е изпратен в последния си път с големи почести от благодарните си съвременници. Днес едно село на запад от гр. Пловдив носи неговото име.

Румен СТОИЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
календар
календар


Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.