Последователите на Паисий

Най-ярък изразител на възродителните процеси на българското общество е Паисий Хилендарски. Той не само написва „История Славянобългарска“, но сам тръгва да я разпространява сред българите.

През 1765 г. той се среща със Стойко Владиславов (Софроний Врачански) в Котел, който прави първия препис на Паисиевата история. Софрони Врачански е известен с активната си книжовна и обществена дейност. Той е автор на оригиналната автобиографична творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“, отпечатва първата новобългарска печатна книга (т.е. на говорим език)- „Неделник“-1806г., автор е и на други оригинални и преводни съчинения. Софроний заема важни постове в църковната йерархия – той е врачански митрополит. Сътрудничи на руските по време на войната им срещу Турция.

История Славянобългарска претърпява много преписи и получава широко разпространение. Втория препис прави Алекси Попович от Самоков 1771 г. През 1772г. монаха Никифор Рилски право нов препис на „История Славянобългарска“ от преписа на Алекси Попович. През 1774г. учителя от Елена Дойно Граматик преписва и допълва „История Славянобългарска“. Извесни са десетки преписи на Паисиевата история, а до средата на 19 в. тя се използва и като основно учебно помагало в новобългарското училище.

Източник: bg-istoria.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.