Полковник Борис Дрангов – офицерът легенда

Полковник Борис Дрангов е един от първите военни педагози в българската войска, който прилага в практиката своите теоретически постановки.

Отличен психолог и познавач на войнишката душа, той е боготворен от своите войници не само заради бащинските му грижи към тях – да бъдат нахранени, облечени и обути – притежавал е дарбата да ги мотивира да бъдат храбри в боя. „С блага дума те накарува да си умреш” – казвали подчинените му, и още „има Дрангов – има цял хляб, няма Дрангов – няма цял самун”. „Началник, който се грижи за войниците си само по заповед, а не по съвест, е един престъпен нехайник” – казвал той.

Писателят Антон Страшимиров имал щастието да познава Борис Дрангов:

„За него войникът не беше „долен чин”, не беше дори войник, не беше „момче”. Той се обръщаше към хората си с „юнак”.”

Роден е в Скопие. През 1891 г. постъпва като щатен юнкер в 13-ия випуск на Военното училище в София, където самостоятелно изучава и трудове по тактика и обучение на войниците. Сред неговите съвипускници са Гоце Делчев, Борис Сарафов, Петър Дървингов и други бъдещи македонски революционни дейци.

На 1.І.1895 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик и е преведен на служба като командир на взвод в Трети конен полк в Пловдив. През 1898 г. става поручик и е командирован във Втори конен полк в Лом. В същото време е и редовен дописник на списания и вестници като „Военен журнал”, „Войнишка сбирка” и „Военни известия”. Своеобразен връх в дейността му на педагог е брошурата „Подробна програма за обучение на млади войници и редници”. Друга негова популярна брошура е „Юнаци, изпълнете клетвата”.

През 1897 г. се включва в дейността на Българските освободителни братства – нелегална организация за освобождение на Македония. Успешно доставя тайно от Ломското пристанище 1700 пушки „Манлихер”, пристигнали от Виена.

По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. се сражава в сборните чети на поручик Владислав Ковачев и Атанас Димитров – Бабата.

През 1904 г. учи в Николаевската военна академия на руския Генерален щаб в Петербург. Той е първият и единствен български офицер, чиято дипломна работа е отпечатана в авторитетното издание на реномираното учебно заведение.

В България продължава научната си работа. Неговите разработки предизвикват оживени дискусии във военния печат, особено статията му „Тактиката се учи практически”, която по-късно оформя като учебник, претърпял две издания. Като преподавател във Военното училище майор Дрангов често водел юнкерите на излети по местата на българската бойна слава край Плевен и Сливница.

По време на Балканската война от 1912 г. е назначен за началник-щаб на І бригада от І пехотна Софийска дивизия. С нея воюва при Селиолу, Гечкенли, Люлебургаз и Бунархисар. В началото на 1915 г. е произведен в чин подполковник.

След края на Междусъюзническата война от 1913 г. смело критикува виновниците за националната катастрофа и дори е даден под съд през 1914 г. заради дръзките си писания и изказвания. Впоследствие е оправдан, но си спечелва омразата на военната върхушка. Може би затова доблестният и смел офицер „доживява” само до чин подполковник (повишен е в чин полковник едва посмъртно).

По време на Първата световна война е командир на V Македонски полк в състава на Македонската дивизия. Сражава се на Южния фронт при Криволак и Удово. През 1916 г. подполк. Дрангов е командир на откритата в Скопие Школа за запасни подпоручици. Главнокомандващият ген. Никола Жеков казва:

„За началник на школата назначих Борис Дрангов като едничък най-подходящ, уверен, че силата на своя дух той ще внуши на школниците…”

Сетне воюва като началник-щаб на І пехотна Софийска дивизия отначало на Северния фронт срещу Румъния (при Тутракан и Кубадин), а после отново на Южния фронт като командир на 9-и пехотен Пловдивски полк.

Константин ТАНКОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.