„Отечестволюбие, родолюбие и човеколюбие”

„Отечестволюбие, родолюбие и човеколюбие”- така озаглавява една от многобройните си статии бележитият възрожденски и следосвобожденски поет, публицист и общественик Петко Р. Славейков.

Тя е публикувана на 1 и 15 август 1866 г. и излиза в два последователни броя на редактирания от него в. „Гайда”, издаван в Цариград. Вестникът, който си поставя за цел „свестяване на българите”, както е казано в подзаглавието му.

Предлагаме ви част от статията на Петко Р. Славейков, чието послание е актуално и днес:

„Любов към родината ни, сиреч към мястото, в което сме ся родили, и към народът, на който принадлежим, е природна у човека. Тая любов, когато не е сляпа, умножава у нас добрите чувства и ни най-малко не ни удалечава от онази обща любов, която е свръзка на цялото человечество…нека ся приучим и обръгнем на тази мисъл, че цялото человечество не е друго освен една голяма породица, която има една майка – природата, едно отечество – земята; че членовете на тази обща породица не могат никак да живеят усамотени; че в състоянието на сегашният свят колкото повече един народ е в сношение с другите, толкоз повече е известен, честит и славен. При това нека любим нежно нашата родна земя, нашите еднокръвни братия…

А пък има ли друго нещо тъй природно, както е това, дето да обича някой земята, дето ся е родил, братията си, с които е порасъл, язикът, на който толкоз сладки думи чул от майка си… земята, в която лежат костите на нашите родители, остатките на нашите прадеди, спомените на техните дела…Но наистина тази любов…има да ся цени много по-малко от онази обширна любов към цялото отечество, което обзема цяло пространство на една голяма земя , в която живеят еднокръвни братия – голямото отечество на един народ, и което по право се казва народолюбие. Дето има народолюбие, там има и великодушие; който е родолюбец, той, ако и съвършено безпорочен да не е, то пак е способен за много добродетели…

В явният живот три чувствени свръзки има между человеците: отечестволюбието, родолюбието и человеколюбието; който е без едно от тези чувства, той е нездрав уд [телесен крайник] на дружевното тяло. Съвършен человек жертвува много за человечеството; но за отечеството и народът си жертвува имотът си, благополучието си, славата си, животът си, челядта си и всичко, всичко жертвува. Който не е такъв, който не усеща, че за доброто на народа може да намери в душата си доста якост и сила, за да направи таквиз пожертвования, той е наистина студен родолюбец и още по-лош е, когато туря себе си и своите си по-горе от отечеството…- таковий не е никакъв родолюбец и ако говори за родолюбие, не му хващай вяра, лицемерец е…

И тъй, братия от България, Тракия и Македония, нека прострем ръце едни на други, нека напредуваме в благородният път на народното съзнание, в който сме стъпили; нека покажем, че не сме ни по-малко благоразумни, ни по-малко благородни от другите народи, и нека най-първо ся уверим, че вън от полето на народност и народно образование няма величие, няма благополучие, няма бъдущност ни за един народ в Европа и в целия свят. При това нека не забравяме и високото онова начало (принцип), че няма родолюбие без достойнство: не люби народът си и отечеството си този, който не е такъв гражданин, с когото може отечеството му да ся хвали и горди.

Родолюбивият, ако е духовно лице, никога не ще си позволи да оскверни светото име на своят народ с похулно и укорно поведение…

Родолюбивият, ако е един от по-първите человеци в народът, ч о р б а д ж и я да кажем, член на някой съвет или какъвто да е чиновник на царска служба, ще да ся старае да ся запознае добре с политиката на властта, а най-вече с това, което е нужно за службата му и която е в интересът на общото отечество и длъжност за званието му. Ще ся удържи сякога неподкупен, безпристрастен, съвършено чист в съвестта си; ще ся грижи за точно извършвание на своите длъжности, за по-спешно, правилно и подробно правяние на работите, които са нему възложени.

Родолюбивият…ако е учител или писател, ще помни и ще пази строго, щото от неговото учение и от списанията му да не потече отрова на пороци за народът ни, но да тече пречисто и благонравно учение. Ако е баща ще гледа да отхрани децата си така, щото с време и отечеството, и человечеството да ги благославят за добрините им. Ако е търговец и богат, ще подпомага и ще поддържа сяко полезно заведение, ще ся старае да ся извършва и осъществява сяка благородна мисъл на други умни и заслужени…”

Автор: Проф. Николай ЖЕЧЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.