Никола Фурнаджиев – пролетен вятър в поезията

Никола Фурнаджиев е български поет, представител на Септемврийската поезия. Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията му са преведени на основните европейски езици.

Никола Йорданов Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Завършва гимназия в Чирпан, после става студент в Медицинския факултет на Софийския университет, след това сменя специалността си и се записва да учи естествени науки, скоро отново променя интересите си и избира философията;

През 1918 г. публикува свои стихотворения на страниците на сатиричния вестник „К’во да е“ под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука;

Сътрудничи на списание „Ученическа мисъл“;

През 1925 г. той издава в първата си стихосбирка – „Пролетен вятър“, в същата година написва прочутата си поема „Сватба“, по-късно прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“;

През 1928 г.  отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга“;

През периода 1950-1959 г. Никола Фурнаджиев отпечатва 5 стихосбирки – „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“, освен тях публикува и 3 детски стихосбирки – „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“, през 1952 г. излиза първата му пътеписна творба „Между приятели“, а през 1955 г. – „Пътуване до Чили“.

Умира в София на 26 януари 1968 г.

Днес ще си припомним стихотворението му „Пролетен вятър“ от неговата първа стихосбирка.

ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР

Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!

Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.

А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.

Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.

Моя майко и моя кръщелнице –
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.


Източник: biblioteka-bulgaria.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!