На 9 октомври 1994 г. умира българският поет Николай Соколов!

Николай Соколов (псевдоним на Никола Иванов Давидов), български поет, е роден на 22 март 1927 г. в село Стояново (тогава – Сердар чифлик), Монтанско (тогава – Берковско) в много бедно семейство.

Завършва основно образование в родното си село, средно в град Враца (1946) и славянска филология в Софийския университет (1947-1952). Участва в бригадирското движение на линията Перник – Волуяк.

Кореспондент е на в. „Работническо дело” и „Народна младеж” в Димитровград и язовир „Росица” (1946-1947).

Печата от 1946 г. в сп. „Септемврийче” и сътрудничи на в. „Средношколско единство”. Член на РМС от ученическите си години. От студентските си години работи в сп. „Септемврийче” и участва в литературния кръжок „Жар”.

Николай Соколов е редактор в сп. „Септемврийче” (1948-1949), в. „Народна младеж”, Радио София (1950), сп. „Пламъче” (1950-1952), Държавно военно издателство, издателство „Народна младеж”, културно аташе в Будапеща през 50-те г., дългогодишен заместник – главен редактор на списание „Славейче” (1960-1976), главен редактор” на сп. “Славейче” (1976-1977). Член на СБП.

Дядо на поета Нико Ников (1986-2011).

Автор на повече от 40 книги: „Мирен дом” (1953), „Чудната сила” (1954), „Очи орлови” (1955), „Крилатият град” (1956), „Звъни звънче” (1959), „Пожар” (поема, 1959), „Цар Въглян” (поема, 1959, 1979), „Здравка” (1960, 1963, 1979); „Какъв войник” (поема, 1960), „Вихрушка” (1961), „Златната парица” (1962), „Кой изплаши звездите” (1962), „Майстор Манол” (поема, 1963, 1969), „Завод с кули” (поема, 1964), „Въртележка” (1966), „Гости на вечеря” (1966), “Малък театър” (1966), „Цар Джудже” (приказки, 1966), „Синът на султан Хайдар” (приказка в стихове, 1968), „Лястовички” (1968), „Двамата другари” (1969), „Приказка за Въртишия” (1970), „Български огнища” (1971), „Историята на два войнишки ботуша” (разказ, 1971), „Шарена огърлица” (1971), „Ванюша барабанчикът” (приказка, 1973), „Петле в клетка” (разказ, 1974), „Септемврийски куриер” (поеми за деца, 1974), „Сякаш съм звездичка” (1974), „Кой как расте” (1976, 1988), „Чудесата на хората” (1976), „Алени и сини” (избрани стихотворения и поеми за деца, 1977), „Къщурка – смехурка” (1977), „Руската бреза” (1977), „Рада българка” (приказки и разкази, 1978), „Детството на войводата” (1980), „Летен ден” (1980), „Силни и юначни” (1981, 1987), „Писма на дружбата” (1984), „Не съм ли вълшебник” (1986), „От коя звезда си?” (1986), „Къщичка за птици” (1987).

Николай Соколов умира на 9 октомври 1994 г. в София.

Поклон пред паметта му!

Източник: literaturensviat.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.