На 8 януари 1966 г. умира българският преводач Владимир Мусаков!

Днес си спомняме за Владимир Мусаков!

Владимир Мусаков е изтъкнат български преводач от немски и английски език. Претворил е над 100 творби от големи автори като Ерих Кестнер (10 негови книги, 1946-1965), Хайнрих Бьол, Лион Фойхтвангер, Гьоте, Шилер, Хайнрих Ман, Карл Май, стихове от Кестнер, Лонгфелоу, Уитман, Рилке, пиеси от Брехт, Голсуърти и др.

Владимир Илиев Мусаков е роден на 7 май 1928 г. в Свищов в семейството на Илия Мусаков, български писател и публицист (1894–сл. 1950)., обявен при социализма за представител на фашистката литература.

Мусаков успява да завърши прогимназия и гимназия в София. Но семейството му е изселено и „вундеркиндът на групата“, както го наричат приятелите му, няма право нито да живее, нито да стъпва в София.

Когато режимът омеква, Владимир Мусаков може да следва – учи право в Софийския университет и финанси във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. После става редактор в БТА (1958), получава работа и в двуседмичника „Културни новини“, а през следващите години е контролен редактор в Българската енциклопедия на БАН (1961–1962), редактор в литературния отдел на телевизията (1962–1964), в информационния център към издателство „Народна култура“ (1964–1966), хоноруван преводач и сътрудник на изд. „Народна култура“ (от 1966).

Мусаков е автор на радиопиеси по мотиви от произведения на Кестнер, Леонард Франк, Александър Беляев и др., предговори, рецензии, статии, очерци в литературни издания, интервюта с писатели.

Умира на 8 януари 1966 г. от тумор в мозъка, ненавършил 38 години.

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.