На 8 ноември 1875 г. е роден българският изкуствовед Андрей Протич!

Андрей Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист.

Андрей Димитров Протич е роден на 8 ноември 1875 г. в град Велес, Османската империя в семейството на Димитър и Костадина Протич. Първи братовчед е на Димитър Протич. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг (1895 – 1896), а през 1896-1897 г. – политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет през 1901 г., след което се завръща в България и работи като гимназиален учител в София от 1902 до 1907 г. През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“.

От 1908 до 1912 г. е е началник на културното отделение на Министерството на народната просвета. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, Българан. Участва като доброволец в Балканските войни. От 1912 до 1915 г. отново е учител.

По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София.

Пише в списанията „Съвременно изкуство“ (1919) и „Пролом“ (1922 – 1927), както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.

Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател е на Македонския научен институт.

По-важни научни трудове
  • Изкуство, театър и литература. Студии и критика 1902/1907, Кюстендил, 1907
  • Архитектоническата форма на Софийската църква „Св. София“. Художествено-историческо изследване. София, 1912
  • Същност и развитие на българската църковна архитектура, 1922
  • Арбанашката къща. Годишник на Археологическия музей, 3, С., 1922, с. 29-59
  • Новото българско изкуство, 1922
  • Югозападната школа в българската стенопис XIII-XIV в. Сборник в чест на Васил Златарски, С., 1925, с.291-342
  • Сасанидската художествена традиция у прабългарите, 1927 (на френски 1930)
  • Къщата на копривщенци, 1927
Художествени творби
  • Русалка. С., 1914
  • Девственият Йосиф. Роман на един младеж. С., 1918
  • Бунт у Хисарови. Комедия на живота. С., 1940
  • Capricio di Capri. Роман. С., 1942

Андрей Протич умира на 3 ноември 1959 г. в София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.