На 5 септември е роден българският юрист Иван Алтънов!

Иван Алтънов е български юрист и дипломат, член-кореспондент на Българска академия на науките и професор по международно право в Софийския университет.

Иван Георгиев Алтънов е роден на 5 септември 1882 г. в София.

Завършва Пловдивската мъжка гимназия в 1910 г. и Парижкия юридически факултет с научнаат степен „лисансие по правото“ в 1914 г. През 1915 г. постъпва на работа в Софийския окръжен съд, като съдебен кандидат. Следващата 1916 г. е мобилизиран, и постъпва в школата за запасни офицери, след което е изпратен на фронта. След демобилизацията се установява като адвокат в София. През 1921 г. постъпва на служба в Министерството на външните работи, където работи до 1 януари 1948 г.

През 1938 г. Иван Алтънов е натоварен с защитата на делото между Столичната община на държавата България и Белгийското електрическо дружество заведено пред Постоянния съд за международно правосъдие в Хага, поради злоупотребата, която е вършело във вреда на трудовото население с цената на електрическата енергия. Делото приключва в 1939 г. успешно за България.

През 1941-1942 г. Иван Алтънов отново е натоварен с защитата на делото на България срещу Румъния пред Арбитражния съд във Виена, по повод договора в Крайова за възвръщането на Добруджа. И двете дела са били свързани с искания за много милиони левове.

Умира на 7 април 1972 г. в София

Научни публикации на Иван Алтънов:

„Междусъюзнишка Тракия“ (1921)
„България и тракийският въпрос пред конференцията в Лозана“ (1926)
„Източният въпрос и нова Турция с особен оглед към интересите на България“ (1926)
„Проблемът с опазването на културните ценности в случай на война“ (1963)
„Правното положение на манастира „Зограф“ (1964)

Иван Алтънов умира на 7 април 1972 г. в София

Източник: frognews.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.