На 4 март отбелязваме рождението на Тодор Александров!

Тодор Александров Попорушев е български революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Богдан Илиев, Б. Илиева, Б. М. Хр., Богдан(ка), Божидар, Божил Наков, Даскала, Кахраман Тодор, Миле Христов, Невена, Недокръстен, Недю Кръстев, Старио, Трайко Василев

Тодор Александров е роден на 4 март 1881 година в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева. От 1888 година учи в Радовиш, където баща му е изпратен като учител. В 1893 година Александър Попорушев е върнат в Щип и Тодор Александров продължава образованието си в родния си град, където завършва ІІ и ІІІ прогимназиален клас. В 1895 г. постъпва в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1898 година с отличен успех. В Скопие на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов.

След завършването си Александров е разпределен като учител във Виница, центъра на тежката Винишка афера от предходната 1897 година. Във Виница Александров работи за възстановяване на организацията. В 1900 – 1901 година преподава в българската прогимназия в Кратово, където заедно с Иван Шатев и Владимир Карамфилов е член на околийския революционен комитет. В Кратово братът на Иван Шатев и съученик и приятел на Александров от Скопие Павел Шатев се опитва го привлече в кръга на гемиджиите, но Александров отказва.

След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.

Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г.

По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, и с нея навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части

След края на Първата световна война, през 1919 година. Александров заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония в една автономна, а в дългосрочен план и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея.

Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните ѝ съседи, като се откаже от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 година Кралство на сърби, хървати и словенци, се приемат като предателство от ВМРО и водят до политически и дори въоръжен конфликт между правителството и организацията на Александров. На 4 ноември Протогеров и Александров са арестувани заедно с депутати, редактори на вестници и други като виновници за войната. Първо Александров, а по-късно и Протогеров с помощта на Антон Прудкин, който тогава е шеф на столичната полиция и с посредничеството на войводата Михаил Радев, успяват да избягат от затвора

През 1924 година, след успеха на съветските представители да спечелят един от ръководителите на ВМРО Димитър Влахов, а по-късно и Петър Чаулев, във Виена е подписан Майският манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите.

Тодор Александров обявява, че не е подписал лично този документ. Подложен на натиск от страна на тогавашното българско правителство на Александър Цанков, той публично се отказва от всякакви контакти с комунистическите сили. Въпреки това ВМРО изпада в изолация, като си спечелва враждебността не само на дотогавашните неприятели на българщината в Македония и на комунистическото движение, но и на правителството в София. В тази обстановка на 31 август 1924 година в местността Равна бука, край село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит.


Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!