На 28 февруари 1867 г. е роден ген. Александър Протогеров!

Александър Николов Протогеров е български офицер (генерал-лейтенант), политик и революционер. Той е сред най-значимите личности в освободителното движение на македонските българи, като последователно заема ръководни позиции във Върховния македоно-одрински комитет, Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Ангел Летов, Вълчан, Дядо Ангел, Илия, Хралупата.

Александър Протогеров е роден на 28 февруари 1867 година в Охрид. На 5 октомври 1882 година постъпва на военна служба. Учи във Военното на Негово Княжеско Височество училище и като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война (1885). През 1887 година завършва Военното училище и на 27 април е произведен в чин подпоручик и назначен на служба в пехотата. На 18 май 1890 година е вече поручик. На 2 август 1894 година става капитан и служи като адютант в 1-ва бригада на 5-а пехотна дунавска дивизия. Служи в Русе, където е ръководител на Българските освободителни братства и помощник на местното Македоно-одринско дружество. По-късно служи като командир на дружина от 32-ри пехотен загорски полк.

Става член на Върховния македоно-одрински комитет. При разкола на организацията застава на страната на Иван Цончев. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.

От 1 януари 1903 година капитан Протогеров временно преминава в запаса. Ръководи чета в Малешевско, Петричко, Поройско и други.


Начело на голяма и добре въоръжена чета, предназначена за Охридския край, между 12 – 14 април 1903 година води тежък бой с многобройна турска войска недалеч от границата край Габрово, където е ранен и изнесен от огневата линия от поручик Илия Балтов. В сражението при Габрово загиват Софроний Стоянов, Димитър Милев и Борис Сугарев.

На 5 август 1903 година по инициатива на Александър Протогеров в София 14 бежански македонски братства основават Върховна (Обща) емигрантска комисия с председател Александър Протогеров, подпредседател Лазар Иванов Лазаров от Разложкото братство, секретари Евтим Спространов и Георги Разлогов и съветник Владимир Руменов, на мястото на разпуснатия през януари Върховен комитет.

През 1904 – 1905 година е отново в армията. От пролетта на 1905 до есента на 1906 година организира четите на ВМОК в Серския революционен окръг в борбата им с турците и санданистите. По настояване на ВМОРО, върховистите прекратяват дейността си в Македония, и Протогеров се връща на служба в армията с чин майор. По-късно защитава бившите си съратници, повечето от които вече покойници, когато Македонският научен институт започва да издава спомени на дейци на ВМОРО в средата на 20-те години на XX век, в които силно се критикува дейността им.

В годините 1910 – 1912 година подполковник Протогеров заедно с подполковник Климент Кръстев, майор Петър Дървингов и майор Борис Дрангов застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.

В 1911 година става полковник и е избран за запасен (резервен) член на Централния комитет на ВМОРО, а след убийството на Христо Чернопеев в 1915 година е редовен член на ЦК.

С обявяването на мобилизацията през 1912 година е назначен за началник-щаб на партизанските формирования за действие в тила на турската армия, за което организира около 60 чети. По-късно този щаб е преобразуван в Щаб на Македоно-одринско опълчение с командир генерала от запаса Никола Генев. Александър Протогеров като пръв негов заместник и командир на Трета опълченска бригада в Балканската война, участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Награден е с орден „За храброст“ IV и III степен. През Междусъюзническата война (1913) с бригадата си действа срещу сърбите и черногорците при Султантепе.

След избухването на Първата световна война (1915 – 1918) Протогеров заедно с други дейци на ВМОРО активно работи за намеса на България на страната на Централните сили. Протогеров участва активно във формирането на 11-а пехотна македонска дивизия и става командир на нейната 3-та пехотна бригада. Участва в сраженията при Криволак, Градец и Богданци. В 1916 година участва във формирането на Планинската дивизия и става неин командир, на 1 април 1917 е произведен в чин генерал-майор, а по-късно поема командването на Моравската военноинспекционна област (1917) и началник на българските войски в Моравско, (Източна Сърбия). През 1917 г. участва в потушаването на въстанието в Моравско, , след това е началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (ДСГОП) През 1918 година е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.

Назначен е за директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, която е пръв опит за държавно планиране в условията на война.

През 1927 година отношенията между Александър Протогеров и Иван Михайлов започват наново да се обтягат. Александър Протогеров обвинява противника си, че самостоятелно взима решения, като пренебрегва останалите двама членове на ЦК на ВМРО. Хора от обкръжението на Протогеров изразяват мнение за преустановяване революционната дейност и търсене на нови форми на легално разрешаване на Македонския въпрос. Иван Михайлов пък от своя страна обвинява Протогеров, че укрива информация от Разузнавателната организация и че твърде много от дейността на Протогеров се диктува от Масонската ложа, в която той членува и заема ръководен пост (велик майстор). През март 1928 година членовете на ЦК и Задграничното представителство провеждат предварителни заседания за предстоящия общ Седми конгрес на ВМРО, на който срещу Иван Михайлов застават Александър Протогеров, Георги Попхристов, Наум Томалевски, Георги Баждаров и Кирил Пърличев.

Преди началото на конгреса, по нареждане на Иван Михайлов, Александър Протогеров заедно с телохранителя си Атанас Гоцев е убит на 7 юли 1928 година. Убийците са Димитър Стефанов, Нанчо Витларов и Димитър Джузданов, като начело на акцията стои Кирил Дрангов.

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!