На 23 февруари 1871 г. в Цариград е свикан Първият български църковно-народен събор

Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград. Съборът е открит тържествено на 23 февруари.

Председателства Иларион Ловчански, а секретар (писар) е Марко Балабанов. На своите 37 заседания съборът изработва устава на новооснованата Българска екзархия, но не успява да избере екзарх.

На 13 март 1870 година събрание от 39 от най-видните цариградски българи избира 10 души миряни за членове на Привременния съвет, които заедно с петимата владици, съставляващи Светия синод, поемат управлението на Екзархията и изработването на проектоустава. Съветът и Синодът започват десетмесечно обсъждане на изготвения от Гаврил Кръстевич проектоустав. Проблемни се оказват въпросите за сменяемост или пожизненост на екзарха и за приходите на архиереите.

Редовните работни заседания на Събора се провеждали два пъти седмично – във вторник и петък и продължителността им траела по 5-6 часа.

Първият църковно-народен събор от 1871 г. в изключително трудна обстановка – в столицата на Османската империя и в непосредственото присъствие на Цариградската патриаршия – успял да изработи устав за управлението на Българската екзархия. Този устав бил със сравнително напредничави и демократични принципи и правел чест на своите създатели и на българската общественост. Съборът станал причина за активизиране на общественото мнение и за избистряне на политическото мислене по съществени въпроси на националните институции и методи на управление. Натрупаният опит в общ и в по-тесен смисъл се оказал по-късно изключително полезен при работата на Търновското учредително събрание през 1879 г., което обсъдило и приело Първата българска конституция.

Източник: actualno.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!