На 21 май е роден Проф. д.ф.н. Кирил Топалов!

Проф. д.ф.н. Кирил Топалов е български учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и обществен деятел.

Кирил Любомиров Топалов е роден на 21 май 1943 г. в София. През 1961 г. завършва гимназия в София. От 1961 до 1964 г. отбива редовната си военна служба във военноморския флот във Варна.

През 1968 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1969 – 1970 е специалист-филолог в Института по български език при БАН.

От 1970 до 1974 е редовен аспирант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков.

От 1974 до 1982 г. е негов асистент в Софийския университет. През 1976 г. защитава докторат на тема „Проблеми на поетиката на възрожденската поезия“.

През 1982 г. се хабилитира – доцент. През 1977 – 1989 г. работи по съвместителство и като редактор в издателство „Български писател“.

През 1977 г. е на едномесечна специализация във Варшавския университет, през 1978 – 1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет, а през 1981 г. специализира в Солунския университет.

Член е на Международния ПЕН, на Съюза на българските писатели, по-късно – на Сдружението на български писатели, както и на СБЖ.

През 1989 – 1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Космас Етолос“ и на други чуждестранни научни дружества.

Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998).

През 1992 – 1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция.

През 1997 – 1998 г. е директор на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София.

През 1998 – 2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). Благодарение на десетилетните си широки връзки с атинския културен, научен и политически елит Кирил Топалов допринася както за преодоляването на стари балкански предубеждения между двете страни, така и за изграждането на атмосфера на доверие в осъществяването на редица важни за България стъпки – премахването на визовия режим, влизането на страната ни в Европейския съюз и НАТО, изграждането на българо-гръцките пътни връзки през Родопите, осъществяването на интензивно културно и икономическо сътрудничество,защита на правата и интересите на многобройната българска икономическа емиграция в Гърция.

През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци.

Председател е на Управителния съвет на Института за евроатлантическа сигурност (2002 – 2005), на Фондация „Академия за балканска цивилизация“ (от 2003) и на Национална асоциация „Георги С. Раковски“ (от 2004), директор и един от основателите на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (2004 – 2007), председател на Българската секция на Световното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на Управителния съвет на Световното дружество в Женева (2004).

През 2002 г. е избран за професор по българска възрожденска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава българска литература още в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, в Нов български университет и в Арт-колеж – София.

През юни 2003 г. Софийският университет организира честване на 60-годишния юбилей на проф. Кирил Топалов в Аулата на СУ, след като се оказва, че предвидената за събитието Академична зала № 1 не може да побере многобройните почитатели и приятели на Топалов – писатели, учени, театрални и кинодейци, политици и общественици.

След приветствията са представени осъществените от Университетското издателство издания на негови избрани романи и избрани пиеси, новата му монография „Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане“, както и сборника с изследвания в негова чест от български и чуждестранни учени „Разночетенията на текста“ с въвеждаща студия-предговор от Светлозар Жеков.

Автор е на многобройни научни изследвания – статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др.

Източник: wikipedia.org


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!