На 16 януари 1995 г. умира българският писател и преводач Георги Костов!

На 16 януари 1995 г. умира Георги Костов!

Георги Димитров Костов (1940 – 1995) e български писател, преводач, журналист и медиевист.

Георги Костов e роден на 4 декември 1940 в гр. Харманли, Хасковска област. Завършва българска филология в СУ|Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1964), където следва и във Философско-историческия факултет. От 1969 до 1992 работи във редакциите Военна, Международна и “Литература, изкуство и култура” (ЛИК) на БНТ – Българската национална телевизия.

Георги Костов написва и издава редица белетристични творби на историческа и съвременна тематика – повестите “Караулка край пътя”/1970/, “Кураж Мария”/1982/, “Керванът”/1986/, сборника с телевизионни разкази “Тринайсети в дузината”/1978/, сборника с новели “Гений простосмъртен”/1987/. Посмъртно бяха издадени “Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни”/1998/, романа “Кера Тамара”/1999/ и научнопопулярната книга “Тая мегалитна треска”/2003/. Непубликувани останаха повестта “Голи тела на седмото небе”, втора и трета част на детско-юношеската трилогия, продължение на “Караулка край пътя” – “Морето Черното” и “Край лобната скала”, много разкази, статии, пиеси.

Той притежаваше и талант на драматург. Изпод неговото перо излязоха пиесите “Диоген или Богатствата на бедните”, “Жан Жак Русо или Великият гражданин”, “Айнщайн”, “Парижката комуни” и др., поставяни по Българската национална телевизия.

Богато и стойностно е и телевизионното творчество на Георги Костов. Търсейки изконните добродетели и корените на българщината, той създаде забележителни поредици – “По следите на старите български ръкописи”, “Родови хроники”, “Знай своя род и език”, “За теб, мили роде…”, останали в Златния фонд на Българската национална телевизия заедно с неговите документални филми за българите в Бесарабия и Таврия, за Сребърния орел и Златното стреме на хан Аспарух, за златното съкровище на хан Кубрат, Археологическо лято и много други.

Години наред Георги Костов вървя по стъпките на предците ни в Южна Русия, Украйна и Молдова. Години наред той се рови из архивохранилищата в Санкт Петербург, Москва, Киев, за да издирва и популяризира древната българска култура. През тези творчески странствания той попада на поемата “Шан-кизи дастани”/”Сказание за дъщерята на хана”/ – епоса на прабългарите от 882 г. Последните две години от живота си изследователят посвещава на превода ѝ на български език. Поемата “Сказание за дъщерята на хана” от Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир бе публикувана в отделна книга през 1997 г.

Георги Костов през последните си дни ясно съзнаваше своята обреченост. Затова, отправяйки завещанието си към всички, на които е скъпо българското минало, в книгата си “Погребението на хан Аспарух в светлината на археологическите данни” написа за себе си: Сега…… когато изтлявам от неземен огън, мислено се връщам към онези луди години……. . Чувствах се безсмъртен!” “Впрочем интересно живях; сега ми остава простичко да умра.”

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.