На 15 януари 1843 г. е роден българският духовник Георги Тилев!

Георги Тилев е български духовник, революционер и политик. Роден е на 15 януари 1843 г. в Перущица.

Учи в родното си място при Христо Г. Данов. През 1867 г. Георги Тилев е ръкоположен за свещеник и е учител в Перущица през 1868-1879 г. Основава с други местни дейци революционен комитет. През есента 1872 г. става иконом и архиерейски наместник в Татар Пазарджик. Там е по времето на априлските събития от 1876 г.

Взема дейно участие в подготовката на въстание през 1876 година. Властите го обвиняват за смущенията и той е откаран в Цариград. Затворен е в Одринския и Цариградския затвор. Чужди наблюдатели се застъпват за него и е освободен след края на 1876 г.

Емигрира в Русия и се връща в България с руските войски през 1877 г. при започването на Руско-турската война. Работи като сътрудник в главната квартира на руската армия и в канцеларията на княз Владимир Черкаски. Участва в ръководството на комитетите „Единство“ в Южна България.

Привърженик е на Народната партия. Той е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия до Съединението през 1879-1885 г. Включва се в съединистката акция през 1880 г. След 1885 г. е депутат в Народното събрание.

Емигрира в Турция през 1887 г. заради русофилските си възгледи. Става протосингел на екзарх Йосиф I до 1895 г. През 1895 г. се завръща в България. През 1898 г. става архимандрит.

След смъртта на съпругата си става монах и приема името Теофилакт. Той е протосингел на Софийската митрополия, архимандрит и управител на Богословското училище в Самоков, от 1904 г. е протосингел на Ловчанската митрополия.

Георги Тилев умира на 30 октомври 1912 г. в София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.