На 15 януари 1828 г. е роден българският предприемач Димитро Папазоглу!

Димитро Дончов Папазоглу е български предприемач, роден на 15 януари 1828 г.

Той е по-големият син на Дончо Папазоглу от Казанлък, създателят на първата фабрика за розово масло. Димитро Папазоглу завършва пловдивската гимназия.

През 50-те години на 19 век Димитро, заедно с брат си Ботьо поемат фирмата на баща си я развиват. „Дончо Папазоглу и синове“ става една от най-големите търговски къщи по българските земи. Има кантори за продажба на розово масло в Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. Партньори и кредитори на братя Папазоглу са Христо Тъпчилещов, Иван Евстратиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница, Марко Балабанов и др. Димитро е сред най-влиятелните чорбаджии в града, активен деятел на борбата за независима българска църква.

През 70-те години на 19 век неколкократно приема в дома си В. Левски и дарява пари за революционния комитет. По време на Руско-турската война в дома му в Казанлък се установява ген.Гурко. Участник в т.нар. „Цариградски кръг“, Д.Папазоглу е сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I. След Освобождението е кмет на Казанлък (1879 – 1880) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880 – 1883). При обявяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси подкрепа за Съединението пред европейските монарси.

Димитро Папазоглу завещава пари, с които е построена градската болница в Казанлък. Умира на 17 декември 1902 г.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.