На 14 август 1868 г. е роден Петър Попарсов, един от основателите на ВМОРО

Петър Попарсов  е български революционер, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, и виден български общественик

Петър Попарсов е роден на 14 август 1868 година в село Богомила, тогава в Османската империя. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и в Белград, а през 1892 година завършва Висшето училище в София. През 1891 г. Дамян Груев и Попарсов, по онова време студенти в Софийския университет, се заемат да организират част от състудентите си. Този кръг в София създава тайно младежко дружество, наречено „Дружба“. Целта на дружеството, според Попарсов, била:

„ …Да вербува съмишленици, които да заминат в Македония и там на място, както някога Васил Левски и другарите му, да подготвят почва за революционното движение съобразно с местните условия… “

По-късно Петър Попарсов участва и в учредяването на Младата македонска книжовна дружина заедно с Евтим Спространов, Тома Карайовов, Христо Попкоцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев. За кратко време по-късно в дружеството участват и Даме Груев, Гоце Делчев, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. На следващата година той се прибира в Македония, където става екзархийски учител. Преподава в Скопие, Солун, Велес, Прилеп, Щип и други места.

На 23 октомври 1893 година заедно с Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Христо Батанджиев основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Автор е на първия устав на организацията, който изработва по образец на устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК), който обаче не е запазен.

Под псевдонима Вардарски издава книгата „Стамболовщината в Македония и нейните представители“, в която критикува режима на Стефан Стамболов и Българската екзархия. В брошурата си Попарсов уточнява, че:

„ …“Всички тези кръстени (от стамболовистите) “сепаратисти” са всъщност всички интелигентни българо-македонци, чийто “сепаратизъм” се състои в това, че са против централизацията на църковно-училищната власт, с други думи това е една млада българо-македонска партия, която защитава самоуправлението и старите права на българо-македонските общини…” “

Попарсов е български учител в гимназията в Скопие (1.IХ.1892 – 31.VIII.1893), в гимназията в Солун (1.IХ.1893 – 31.VIII.1894), бил е екзархийски чиновник във Велес (1.I.1895 – 31.VIII.1895) и отново учител в прогимназията в Прилеп (1.IХ.1895 – 31.VIII.1896) и в прогимназията в Щип (1.IХ.1896 – 18.ХII.1897).

През 1897 година след разкритията на Винишката афера Попарсов, по това време главен учител на българските училища в Щип, е арестуван и осъден на доживотен затвор, и е заточен в крепостта Подрум кале в Мала Азия. Амнистиран през 1902 година, той продължава да се занимава с революционна дейност. По време на вълната от арести, последвали Солунските атентати от април 1903 година, Попарсов е арестуван във Велес и закаран в Скопие.

Според Михаил Думбалаков в края на 1905 година Попарсов заедно с Думбалаков и Христо Попкоцев е арестуван в Солун и откаран в Куршумли хан в Скопие.

През 1905 година участва на Рилския конгрес, на който е избран за задграничен представител в София. След разцеплението на ВМОРО през 1907 г. е активист на левицата, като на тайно заседание в Рилския манастир подкрепя решението Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат елиминирани физически. След Младотурската революция в 1908 година до Междусъюзническата война е в Македония.

След Първата световна война и подписването на Ньойския договор, с който разделянето на Македония се потвърждава от държавите победителки, дейността на Временното представителство замира. Попарсов остава в Костенец до 1929 г. Там той е не само учител, но и директор на Костенецката прогимназия до самото си пенсиониране. През 1930 г. се преселва в София, където живее до края на живота си със своята съпруга. Неговият брат Андрей Попарсов е кмет на Богомила в периода 1915-1918 година, но е убит заедно с общинските съветници Георги и Павел Костадинови на 28 октомври 1918 година от сръбските власти. На името на Петър Попарсов е именувана улица в Щип по време на второто българско управление във Вардарска Македония през 1941-1944 година

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.