На 13 януари 1972 г. умира проф. Владимир Трандафилов!

Владимир Трандафилов е български драматичен актьор и педагог, професор.

Владимир Анастасов Трандафилов е роден на 4 септември 1897 г. в Плевен. Баща му е охридчанинът Анастас Трандафилов – учител и актьор. Негов брат е актьора Коста Трандафилов.

Докато учи във Варна, участва в Работническия театър към клуба на БРСДП (т.с.). През 1921 г. е актьор в Работническия театър в Перник и във Варненски общински театър. От 1922 г. до края на живота си играе в Народния театър. През 1925 – 1926 г. специализира в Париж. Преподава в Държавното висше театрално училище. През 1938 г. гастролира в ролята на Леонтес в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир в Хърватския национален театър в Загреб.

Член на Българската комунистическа партия (БКП) от 1946 г. Член на Съюза на артистите в България (САБ).

Лектор е в театралната студия в София.

От 1948 г. е хоноруван професор в ДВТУ.

През 1959 – 1961 г. е председател на Творческия дом на актьора. Съосновател е на българската рецитаторска школа.

Учавствал е в много рецитали.

Владимир Трандафилов играе множество театрални роли, по-значимите са:

Едгар – „Крал Лир“ от Уилям Шекспир
Отело – „Отело“ от Уйлям Шекспир
Хамлет – „Хамлет“ от Уйлям Шекспир
Ернани – „Ернани“ от Виктор Юго
Иванко – „Иванко“ от Васил Друмев
Ивайло – „Престолът“ от Иван Вазов
Владиков – „Хъшове“ от Иван Вазов
Живко – „Майстори“ от Рачо Стоянов
Филип II – „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер
Арбенин – „Маскарад“ от Михаил Лермонтов
Пепеляшки – „Вяра“ от Генов
Арман – „Дамата с камелиите“

Умира на 13 януари 1972 г. в София. От 1972 г. неговото име носи Драматичният театър във Видин

Поклон пред паметта му!

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.