На 13 август 1895 г. умира Трайко Китанчев

Трайко Цветков Китанчев с псевдоним Даскалетина е български учител, обществен деец, поет, публицист, политик, деец на Демократическата партия, редовен член на Българското книжовно дружество (от 1894 година), революционер, пръв председател на Македонския комитет и организатор на Четническата акция в 1895 година.

Трайко Китанчев е роден през 1858 година в село Подмочани, Ресенско. Баща му е градинар и се преселва със семейството си от Подмочани в Ресен. Брат му Ефтим Китанчев е български офицер и дипломат.

Трайко Китанчев учи в Ресен през 1868 – 1869 година, същата година е изпратен заедно с Андрей Башев от митрополит Натанаил Охридски да учи в Цариград в българското училище във Фенер при Петко Славейков, където негов съученик е Димитър Благоев.

През това време е издържан от Българското благодетелно братство „Просвещение“. От 1874 учи в Духовната семинария в Киев, която завършва през 1879, след което за кратко следва право в Москва (1879-1880), но прекъсва поради болест. След завръщането си от 1881 до 1882 година е учител в семинарията на Лясковския манастир (Петропавловската семинария).

През учебната 1882–1883 година Китанчев е учител в българска мъжка гимназия в Солун, където преподава география, всеобща история и словесност. Тук той разработва първата учебна програма, води борба срещу чуждите пропаганди и заедно с други колеги прави опит да основе българска печатница и да издава вестник.

През 1883 – 1884 година Трайко Китанчев работи като учител в Пловдив, през 1884–1885 — в Габрово, а след това през 1885–1886 – в София. В 1885 година пише във вестник „Македонски глас“ под псевдоним Даскалетина. При избухването на Сръбско-българската война през 1885 година Китанчев заминава като доброволец на фронта. От 1886 до 1890 г. е училищен инспектор в Търновско.

Китанчев развива активна политическа дейност. Първоначално е привърженик на Петко Каравелов и член на Либералната партия. Сближава се със Стефан Стамболов, като известно време двамата дори живеят в една стая. По време на преврата през август 1886 г. Китанчев е заедно с него в Търново и пише под негова диктовка прокламацията, с която превратът се обявява за незаконен.

По-късно, по време на управлението на Стамболов, Китанчев се разочарова от външнополитическия курс на страната и отношенията между двамата охладняват. Китанчев отново започва да подкрепя Петко Каравелов. През 1892 година е осъден на три години затвор по обвинение в съучастие в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев.

Освободен от затвора на 20 май 1894 година, два дни след падането на Стамболов и 8 дни преди изтичането на окончателния срок на присъдата, Китанчев с ореола на мъченик се включва активно в политическия живот на страната. Участва в опита за основаване на Радикална партия през юни в хотел „Константинопол“. На 19 септември е избран за депутат от Търново като кандидат на Демократическата партия на Каравелов. В Осмото обикновено народно събрание оглавява каравелистката група и е един от най-дейните оратори.

В края на 1894 г. Китанчев става председател на емигрантската македонска организация Братски съюз. Китанчев е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 г. Македонски комитет. Китанчев понася тежко неуспеха на Четническата акция и умира от инфаркт през лятото на същата година

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.