На 11 юли 1939 г. е роден проф. Марко Семов!

Марко Семов е български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член-кореспондент на БАН.

Марко Атанасов Семов е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско (от 1976 г. квартал на гр. Априлци).

През 1956 г. завършва реална гимназия в гр. Троян. През 1956 г. става и студент във Висшия икономически институт „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. След това се прехвърля във ВИИ „Карл Маркс“ в София. През 1961 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност „Икономика на вътрешната търговия“ (диплома от 10 февруари 1962).

Работи в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков (1961 – 1962). Литературен сътрудник и редактор в отдел „Пропаганда“ на в. „Работническо дело“ (1962 – 1972). Главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия (1972 – 1977). Водещ на публицистичните предавания „Диалози“, „Форум“ и на „Предконгресни срещи“ в Българската телевизия.

Записва свободна аспирантура към Института по социология при Българската академия на науките (1973). Доктор по философия (кандидат на философските науки) в Института по социология към БАН с дисертация на тема „Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот“ (1973).

Сценарист на два филма от телевизионния сериал „Синята лампа“ – „Краят на филма“ (IV епизод) и „Разходка с мустанг“ (Х епизод) (1974). Сериалът се изработва от Студия за игрални филми „Бояна“ по поръчка на БНТ.

Хоноруван преподавател в Софийски университет по дисциплината „Теория и практика на журналистиката по вътрешнополитически въпроси“ (от 23 октомври 1976).

Уволнен от Българската телевизия заради изречението „Ние приехме ненормалното в живота си за нормално“ в предаването „Диалози“, което води (1977).

Главен редактор на редакция „Обществено-политическа“ в БНР (1977 – 1979).

Заместник-главен редактор на в. „Работническо дело“ (1979 – 1984).

Доцент, утвърден от ВАК (Висшата атестационна комисия) (26 юни 1980). Доцент по съвместителство към Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“ (6 ноември 1980). Преподава дисциплината „Теория и практика на журналистиката по обществено-политическите проблеми на НРБ“.

Специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Индия (януари – февруари 1981).

Специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, Москва, СССР (1983).

Специален кореспондент на в. „Работническо дело“ в Япония (март-април 1983).

Публикувана е книгата му „За Япония като за Япония“, първият политически пътепис в България, подразнил Политбюро на ЦК на БКП (април 1984). Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от в. „Работническо дело“.

Защитава в СНС по литературознание при БАН докторска дисертация на тема „Проблеми на българския характер в публицистичното, художественото и документалното творчество на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски“ (16 май 1984). Доктор на филологическите науки, утвърден от Висшата атестационна комисия (31 май 1984).

Доцент във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (октомври 1984).

Наблюдател по вътрешнополитическите въпроси и заместник-председател на Комитета за телевизия и радио (1984 – 1989).

Водещ на обзорното политическо предаване „Панорама“ по Българската телевизия (1985 – 1987).

Специален кореспондент на Българската телевизия в Монголия (април 1985). Специален кореспондент на Българската телевизия в Турция и Гърция (ноември-декември 1986).

Професор по съвместителство във Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“ (26 март 1987).

Специален кореспондент на Българската телевизия във Великобритания (ян. 1989).

През май 1989 г. е уволнен от Българската телевизия заради ареста на сина му Атанас Семов в казармата (23 март 1989), обвинен по чл. 107 и 108 от НК за „престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията“ и по чл. 273 за „обида на държавния глава“.

Професор на основен трудов договор в катедра „Журналистика и актуална политика“ на Факултета по журналистика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7 септември 1989). Член на Академичния съвет на СУ „Климент Охридски“ (октомври 1989). Професор по съвместителство във Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“ (от 9 ноември 1989).

Публикува първия в България учебник по „Народопсихология“ (в 3 тома) (1993).

Член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет (1997 – 2000). Номиниран от Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ за експерт на Националната агенция за оценяване и акредитация по „Обществознание и хуманитаристика“ (8 март 1997).

Участва в създаването на Българската национална доктрина „България през 21-ви век“ (края 1997).

Член на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация (6 март 2000-юни 2004).

Редовен член на Френската академия за литература, изкуство и хуманитаристика (2002).

Издава книгата „Изповедта на една атомна централа“ (юни 2002).

Предложен за участие в конкурс за член-кореспонденти (дописни членове) на Българската академия на науките от група академици (5 януари 2004). Член-кореспондент (дописен член) на БАН по Обществени науки (от 20 юли 2004).

Професор в катедра „Комуникации и връзки с обществеността“ на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски“ (от 1 април 2004).

В края на януари 2004 година Марко Семов влиза в СЕМ (Съвет за електронни медии) от президентската квота на мястото на доцент Георги Лозанов.

Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.

Източник: wikipedia.org
Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.