На 1 юни 1937 г. умира българският езиковед Любомир Милетич!

Любомир Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век.

Работил е в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

Любомир Георгиев Милетич е роден на 1 януари 1863 в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич. В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония, между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) Наумова хаджи Попдаова – дъщеря на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич) и Щип (1861 – 1863).

Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватия, България, Босна и на други места. Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка. В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско. Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.

В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище. С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия. Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.

От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българската академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

„ Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път “

Умира на 1 юни 1937 г. в София.

Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич

Поклон пред паметта му!


Източник:  wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!