На днешната дата умира епископ Иван Романов!

Иван Романов е български католически духовник, епископ на Софийско – Пловдивския апостолически викариат и мъченик за Христовата вяра. Неговото архиерейско служене съвпада с един от на най-трудните периоди на Софийско-Пловдивската епархия – разрушаването на църквата „Свети Йосиф“ в София от бомбардировките над София през Втора световна война,отчуждаването на католическите имоти от новата народна власт, изолацията на католическата църква и съдебните процеси срещу католически свещеници в България.

Иван Романов е роден на 10 септември в село Балтаджии (днес кв. Секирово на град Раковски), тогава в Източна Румелия. Ръкоположен е за свещеник на 21 януари 1901 година от епископ Менини. До 1905 г. бил помощник енорист при западно-католическата църква „Св. Йосиф“ в София; после за една година поел същата служба в село Селджиково, Пловдивско. През лятото на 1906 г. бил назначен за капелан на княз Фердинанд, където служи, докато монархът не напуска България. На 24 август 1923 г. папа Пий XI го назначава за свой таен камериер, служба, потвърдена и от папа Пий XII).

Дългогодишен капелан на цар Фердинанд в изгнание (до 1941). На 6 юли 1942 година е избран за Софийско – Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Присриана. На 4 октомври 1942 г. е ръкоположен за епископ.

След около 2-3 г. от управлението на Иван Романов започват и големите неприятности за българската католическа църква. Още през есента на 1945 г. започват да проучват възможностите за отнемане „за държавни и обществени цели“ на покритата недвижима собственост на тази църква. До 1948 г. ѝ позволяват да събира наемите от собствените си имоти, а след това и тези приходи са прекратени. Промени в Закона за трудовата поземлена собственост от 1948 г. посягат на един от най-доходните ѝ източници – земята. Църквата е лишена от своите училища, болници, сиропиталища и други благотворителни заведения.

Законът за изповеданията от 1949 г. прекратява връзките на католическото духовенство в България с Ватикана и съответните Конгрегации и ордени, които са оказвали известна финансова помощ в предишният период.

От началото на 1951 г. държавата установява строг финансов контрол върху приходите и разходите на Католическата църква. По силата на чл. 13 от Закона за изповеданията тя се третира като обществена организация, задължена да има бюджет, който да се декларира и утвърждава в Дирекцията на изповеданията.

По време на съдебните процеси срещу католически свещеници в България монсеньор Романов е арестуван от Народната милиция. На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода. На 8 януари 1953 г. епископ Иван Романов умира в затвора в Шумен след множество изтезания.

Беатификационият му процес (заедно с този на отците капуцини Флавиан Манкин и Фортунат Бакалски) е започнал на 17 ноември 1998 г. и оттогава носи титлата „Божи слуга“.

Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 година, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и свещеник Флавиан Манкин бе изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в гр. Раковски в знак на почит към тяхното дело.

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.