На днешната дата умира българският революционер Георги Миркович!

Георги Миркович е български революционер, просветен деец и лекар.

Георги Вълков Миркович е роден на 10 март 1826 г. Народен представител във Великото народно събрание през 1887 и Петото Обикновено народно събрание. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.

От 1891 до 1896 г. издава в Сливен сп. “Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата”, а от 1902 до 1905 г. редактира и издава сп. “Виделина”, което събира разни спиритически явления. Работи с Анастасия Желязкова.

Георги Миркович е син на на сливенския първенец Вълко Миркович и ученик на Сава Доброплодни. По-късно той продължава образованието си в Духовната семинария в Киев, след което завършва гръцко и френско училище в Цариград. Между 1851 г. и 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция, където на 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава докторат. Като студент във Франция Георги Миркович е награден от Наполеон III със сребърен медал за грижите му за болни от холера по време на епидемия. Също във Франция Миркович преживява опитности, които за цял живот го правят убеден привърженик на парапсихичното и свръхсетивното познание.

Между 1857 г. и 1858 г. се установява на частна лекарска практика в Сливен, а през 1859 г. става градски лекар в Стара Загора. Между 1859 г. и 1861 г. е на свободна практика в Цариград. На 15 март 1861 г. заедно с архимандрит Йосиф Соколски, дякон Рафаил поп Добрев (бъдещият епископ Рафаил Попов) и Драган Цанков заминават с параход за Италия за да възобновят българската народна и каноническа йерархия. На 22 март пристигат в Рим, а на 26 март са приети на аудиенция при папа Пий ІХ, където Миркович е награден със златен Ватикански медал.

Между 1861 г. и 1863 г. Георги Миркович е назначен за околийски лекар в Болград, Бесарабия. През 1864 г. става директор на българската гимназия в Болград. От тази длъжност е освободен преждевременно от просветното молдавско министерство поради открито толериране на революционните настроения сред учениците. Между 1864­ г. и 1866 г.­ води частна лекарска практика в Браила.

През 1866 г. влиза в Българския таен централен комитет в Букурещ. Завръщайки се през 1866 г. в Сливен, се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело. Проектът е отхвърлен от Мидхат паша, който поддържа идеята за смесени българо-турски училища. Между 1867 г. и 1869 г. е градски лекар в градовете Лом и Видин.

В края на 1869 г. е арестуван по делото на Васил Ганчев ­Плевналията. Окован във вериги е изпратен пеша до затвора в Цариград където престоява две години. Заради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския санджак е осъден е на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин. Уменията му са полезни по време на изгнанието и той лекува заточеници и затворници.

През 1875 г. Георги Миркович е освободен поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г. Закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Халдейската община.

След Руско-турската война (1877 г. – ­1878 г.) се установява в Сливен като лекар и управител на сливенската болница за период от десет години. Става главен инициатор за създаването на първото в България дружество на Червения кръст и на съединисткия комитет “Единство”. Издава вестник “Българско знаме”. Директор е и на Сливенската мъжка гимназия две години. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол -­ Бургас. През 1894 г. се пенсионира.

Георги Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание. През 1879 г. заедно с д-р Начо Н. Планински и д-р Добри П. Минков основават вестник „Българско знаме“.

Георги Миркович завършва земния си път на 29 септември 1905 г. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен.

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.