На днешната дата умира българският просветен деец Станимир Станимиров!

Станимир Станимиров е най-изявеният и най-известен представител на габровския род Станимирови. Син е на дееца на движението за църковна независимост и архиерейски наместник на Габрово иконом Стефан Станимиров.

Станимиров става един от първите значими църковни историци, учителствал е в най-елитните за времето си български учебни заведения, заемал редица постове в областта на културата и образованието.

Станимир Попстефанов Станимиров е роден на 26 октомври 1858 г. в Габрово. До 6-ти клас Станимиров учи в Габровското мъжко училище (Априловската гимназия). Тогава през 1875 г. получава стипендия от руския Св. Синод и е записан направо във втори клас на Киевската Духовна семинария, която завършва през 1879. През този период Станимиров има възможността да опознае лично Йосиф Соколски, което по-късно дава повод за сериозни биографични изследвания за живота на именития духовник. Поради добрия си успех веднага след това продължава обучението си в Киевската духовна академия, откъдето се дипломира с научна степен по богословие. Това му дава право да преподава в руските учебни заведения, но той предпочита да се завърне в Родината и поема пътя на педагог и общественик в нова България.

През 1883 се завръща в Габрово, където една година е учител в Априловската гимназия. От януари до август 1884 заминава за Цариград, където е деловодител на училищното попечителство при Българската Екзархия.

След краткия престой в екзархията се завръща в Габрово, и става Директор на Априловската гимназия. Две години по-късно през 1886 г. семейството се пренася в София, където Станимиров става директор на I Софийска държ. Класическа гимназия. На този пост Станимиров става един от инициаторите за откриването през 1888 г. не Висш педагогически курс към гимназията, който от 1889 г. става първото в България висше училище, днес СУ ”Св. Климент Охридски”. Във висшия курс Станимиров преподава История на старите източни народи (1888-89 г.) и Всеобща история (01.-10.1889 г.).

През 1894 г. по лично настояване на Екзарх Йосиф I отново заминава за Цариград, където става Ректор на новоучредената Българската духовна семинария. През трите години, които прекарва в Екзархията Станимиров участва активно в политическите процеси в Цариград, близък сътрудник е на Екзарх Йосиф I и остава интересни спомени за живота на българите в Имперската столица, усилията на екзархията за духовно обгрижване на българските земи останали в границите на империята, взаимоотношенията на Екзархията с турските и българските държавни институции.

През 1897 г. Станимиров се завръща от Цариград и през 1899 отново оглавява Първа мъжка гимназия. Успоредно с дейността си на училищен директор, през 1908 г. Станимиров е поканен от цар Фердинанд като учител, а по-късно и Директор на създадената в двореца Частна на НВ класическа гимназия, в която се обучават Престолонаследникът Княз Борис Търновски и Принц Кирил Преславски. За целия период на обучението Станимиров води подробен дневник(“Дневник на Станимир Станимиров за образованието на цар Борис III и Принц Кирил” В този период, през 1912 се случва голямата лична трагедия в семейството на Станимир Станимиров – синът му Стефан току-що защитил докторат по право в Париж умира на 26 г. от туберкулоза.

От януари 1909 до 1920 г. Станимир Станимиров няколко поредни мандата е преизбиран за председател на дружество “Славянска Беседа”.

През 1914 г., когато образованието на князете приключва, Станимиров отново е поканен от Екзарх Йосиф I и става Секретар на Св. Синод, който междувременно е пренесен от Цариград в София. Тези задължения той изпълнява до 1917. Станимиров е подпредседател на Софийския окръжен учебен съвет, член на Висшия учебен съвет, а също така на духовната цензура при Светия синод. Член-основател е на Българското историческо дружество, на Археологическия институт, първи председател на Българското народонаучно дружество. В периода 1918-20 г. Станимир Станимиров е Директор последователно на I-ва и III-та Софийска мъжка гимназия. Вече 63-годишен през 1921 Ст. Станимиров напуска гимназиалното поприще и последователно за по една година става Директор на Народния етнографски музей (до 1922) и Директор на Народната библиотека (до 1923).

През 1929 г., на 50-годишния юбилей на Първа софийска мъжка гимназия той дарява средства за образуване на фонд на името на сина му, от който се дава награда на беден абитуриент от класическия отдел. Дъщерята на Станимир Станимиров, Екатерина е омъжена за ген.м-р Александър Марков, началник на Лейбгвардейския конен полк, с когото се запознава чрез братовчеда на баща си – ген.Никола Станимиров През 1920 г. Станимиров е председател на организационния комитет за честване на 50-годишният творчески юбилей на Иван Вазов. През 1922 г. Станимиров е сред интелектуалците, предложили на правителството да бъде обявен 1 ноември за Ден на народните будители

Първата книга на Станимир Станимиров, която излиза от печат през 1894 г. е “Учебник по история на Българската черква” Претърпял още две преработени и допълнени издания (1907 и 1925 г.) учебникът съдържа кратки, систематично подредени параграфи за развитието на християнството в Българската държава от преди покръстването на Борис I, включително и за състоянието на църквата по време на Османското владичество. През следващите години издава още няколко учебника, съгласувано с Министерството на народното просвещение за семинариите и класните училища

Станимир Станимиров умира на 7 януари 1943 г. в София.

Поклон пред паметта му!

Източник: wikipedia.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.