На днешната дата се ражда българският писател и юрист Йордан Ковачев!

Йордан Методиев Ковачев е български поет, преводач и юрист, както и виден български толстоист предан на идеята за по-справедлив и съвършен свят, вегетарианец, въздържател, читалищен и кооперативен деец, есперантист, основател на Лигата за защита на човешките права.

Йордан Ковачев е роден на 18 октомври 1895 г. в гр. Пещера, в семейство на македонски изселници. Баща му е от гр. Белица, Разложко, преселил се рано в Пещера, където създава семейство и работи като съдия. Йордан завършва основно образование в Пещера, гимназия в Пловдив през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София, след което се установява да живее и работи в Пловдив.

Адвокат е от 1920 г. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г., както и българските толстоисти при отказа им от военна служба. Защитава и подсъдими по политическите процеси на нелегалната БКП (т.нар. есперантско и ученическо дело). Защитник е и на Трифон Кунев и Никола Д. Петков, но този път вече пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери Куциян и Персин

Първото му стихотворение „Есенна пролет“ е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка „Моето утро“ е издадена 1924 г. Творчеството му се проявява в различни литературни жанрове-поезия, разкази, театър и преводи от руски и френски. Културната общественост го познава като автор на стихове, разкази, легенди, драми, преводи от руски, френски и английски език. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника „Свобода“ 1923 – 1934 г. – орган на вегетарианското движение, в-к „Нов живот“ 1935 – 1949 г. Сътрудничи в сп. „Възраждане 1918 – 1934 г., в „Светлоструй“, „Мисъл и воля“, „Мисъл“, „Литературен глас“, „Кавал“, Народно земеделско знаме“ и др.

Председател е на Съюза на писателите от провинцията в България (замества на този пост самоубилия се поет Н. В. Ракитин) 1934 – 1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите демократи със седалище Париж.

На 01.11.1944 г. в Пловдив изнася беседа „Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС“, в която излага и обосновава земеделските си идеи. Посреща земеделските водачи за големия земеделски събор – 24.12.1944 г. в Пловдив.

Изданието на преводите на Толстой в последните години на живота му (1965), както и награждаването с орден „Кирил и Методий“ I степен е формален опит за официална реабилитация и признание на разностранната му творческа дейност от страна на официалния режим.

Из писмо до Борис Делчев:“…Ако пък с твоя поход срещу мене се прибавя нещо към твоята известност или благонадеждност – радостта ми ще бъде по-голяма. И ти нещо спечелваш – и аз нищо не губя. …“

Йордан Ковачев е многолика личност. Адепт на ненасилието той става жертва на диктатурата на властта в България.

От ранни младини сътрудничи и помага на хуманитарни движения като вегетарианското. Той е един от основателите на Българския вегетариански съюз през 1914 г., на Българското вегетарианско кооперативно дружество през 1919 г., инициатор за образуването на тяхното кооперативно стопанство в с. Мечкюр, дн. Пловдивски кв. Прослав-1926 г.. Участва във въздържателното, есперантското дружества. От 1928 г. е член на „Интернационала на борците против войната“ (International des résistants contre la guerre), със седалище в гр. Инфилд, Англия, а от 1935 до 1947 г. е и член на Международния му съвет. Участва в конгресите му във Виена 1928 г., където се запознава с д-р Радженат Прасад, сподвижник на Махатма Ганди и първи президент на Свободна Индия – 1947 г. Това е организация, която обявява войната и приготовленията за война за престъпления срещу човечеството. През 1931 г. участва в Международното движение за помирение в Лионза, както и в неговите заседания в гр. Билтхофен, Холандия 1939 г.. Застава на активна позиция против расизма и антисемитизма, като през 1943 г. се обявява в защита на заплашените от изпращането им в Германия евреи. Йордан Ковачев е най-видния представител на българския толстоизъм.

Йордан Ковачев умира на 19 февруари 1966 г. в Пловдив.

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.