На днешната дата е родена певицата Камелия Тодорова!

Камелия Тодорова, позната също на английски като Camellia Todorova и Camy Todorow (Кѐми То̀дороу) през 80-те и началото на 90-те години на миналия век на Запад, е българска певица и киноактриса.

Сред дългогодишните ѝ музикални сътрудници са Людмил Георгиев, Живко Петров, Ангел Заберски-син, Михаил Йосифов и други.

Има съвместни изпълнения с групата „Мингъс Дайнасти“, Милчо Левиев, Алберт Мангелсдорф и Дон Чери. Била е в съвместна програма с изпълнители като Майлс Дейвис, Сара Вон, Били Престън и Луи Белсън.

Камелия Кирилова Тодорова е родена на 21 януари 1954 година в София, България. Родителите ѝ са Стойка Александрова Тодорова, певица в хоровата капела „Светослав Обретенов“, и Кирил Костов Тодоров, преводач и почитател на джаза. Дядо ѝ по бащина линия е Коста Тодоров.

В детска възраст се занимава с балет и художествена гимнастика. У тях се е говорило на френски, но в юношеска възраст Камелия отказва да говори на него и решава сама да започне да учи английски език. От майка си наследява любовта към класическата музика, пластиката и спорта, а от баща си – към чуждите езици, джаза и киното

Завършва Техникум по вътрешна архитектура и дървообработване (1972), след което прави първите си изяви на сцена като актриса в периода 1972 – 1975 г. с експерименталната театрална трупа „4+4“ на режисьора Николай Георгиев.

Там научава за певческите си способности, затова започва да взима уроци по пеене при Катя Спиридонова, а през 1975, след като затварят театър „4+4“ и не е приета във ВИТИЗ, започва да учи пеене в Естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова. Завършва през 1976 г. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, Камелия се насочва към джаза.

През 1978 г. дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала „Универсиада“ с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда на конкурса за млади джаз певци в Люблин, Полша, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън.

Следват участия с награди на фестивали в Бомбай, Братислава и Варшава, рецитал на джаз фестивала в Малта и участие в шоупрограми на музикалния театър „Фридрихщатпалас“ в Берлин. На фестивала Jazz Yatra („Джаз ятра“) в Бомбай поради липса на акомпанираща група тя склонява ритмичната секция на Стан Гец да ѝ акомпанира при едно изцяло импровизирано и успешно участие.

В началото на 80-те години Камелия Тодорова, заедно с бигбенда на БНР и диригент Вили Казасян, записва поредица от успешни поп песни, измежду които: „Не ме гледай така, момче“, „Прошепнати мечти“ и „Да е влюбен този свят“ (последните две често са погрешно смятани съответно за „Летят последните таксита“ и „Чакам те сутрин рано“ заради встъпителните си стихове), които остават запазена марка в репертоара на певицата. През 1980 г. излиза първата ѝ дългосвиреща плоча – „Софийски диксиленд и Камелия Тодорова“.

Не след дълго предстои поредица от отличия. Към наградите си за джазови изпълнения прибавя призове от конкурси за популярна музика – Златният Орфей (1980, голяма награда за песните „Стая на релси“ и Maybe This Time от филма „Кабаре“) и Internationales Schlagerfestival Dresden („Международен шлагер фестивал в Дрезден“) (1982, голяма награда), на който се представя с песента Auf diesen Tag hab’ ich gewartet („Очаквах този ден“), позната в българския си вариант като „Откритие“, по музика на Александър Бръзицов и текст на Матей Стоянов.

През този период участва и в няколко успешни български филма. Играе една от главните роли в „Търновската царица“ (1981), участва и в „Монолог за прасенцето“ (1981), „Прилив на нежност“ (1983), който е спрян след заминаването ѝ от България по-късно същата година, и „Бон шанс, инспекторе!“ (1983).

През 1983 г. по време на музикален фестивал в Солун Камелия се среща с бъдещия си съпруг Майкъл Кунстман, решава да се омъжи за него и така от остров Корфу двамата заминават за Италия, като Камелия се представя под името Лилия Марани и боядисва косата си руса, за да не бъде разпозната. На 25 юли 1984 г. се раждат разнояйчните близначки на двойката: Рахел-Лилия и Мириам-Ребека.

Камелия подписва договор с музикалната компания Върджин Рекърдс (Великобритания) под артистичното име Camy Todorow (Кеми Тодороу) и през месец септември на 1985 г. издава първата си сингълова плоча, Bursting at the Seams, записана съвместно с барабаниста на „Куийн“, Роджър Тейлър, в студиото Mountain Studios на групата в Монтрьо, Швейцария.

Едноименната 12-инчова плоча включваща ремикс на песента, инструментала ѝ, както и още една песен – Don’t Stop It, I Like It. Сингълът е промотиран в Германия, където на 17 април 1986 г. Камелия участва в музикалното шоу Show & Co. mit Carlo и представя песента. Две години по-късно, през 1987 г., излиза следващият ѝ сингъл, Chain of Fools, който, подобно на Bursting at the Seams, е издаден на сингълова и на дългосвиреща плоча. От задната страна и на двете плочи присъства песента The Day of the Storm (On the Edge of Paradise), чийто текст е написан от самата Камелия.

Връщайки се в България през 90-те години, Камелия отново поема концертната си дейност в родината си: издава няколко студийни албума и участва в разнородни проекти както в поп музиката, така и в джаза.

През 1991 г. е издаден албумът 2 Souls in 1 („Две души в една“) от „Балкантон“, в който са включени синглите ѝ Bursting at the Seams и Chain of Fools и други песни, записани по време на пребиваването ѝ в Германия. Повечето от песните имат заснети видеоклипове към себе си.

През 1994 излиза „Настроение“, включващ всичките ѝ песни, записани преди заминаването ѝ в чужбина през 80-те години. Заснет е клип към песента „Прошепнати мечти“.

През 1996 излиза „Привличане“, записан съвместно с ФСБ и издаден от музикалната компания „Маркос мюзик“. От него са екранизирани песните „Но дали…“, „Синьо“, „На колене“ и „Самота“.

През 1998 и 1999 г. заедно с Васил Петров и Стефка Оникян участва в юбилейни концерти по повод 100-годишнината от рождението на Джордж Гершуин и Дюк Елингтън, организирани от Людмил Георгиев. През 1998 г. е поканена на първото издание на Международния джаз фестивал в Банско и оттогава редовно присъства в програмата му с различни музикални формации. Същата година е пуснат макси сингълът „Докосване“, включващ и версия на английски език. Следващата година е ред на сингъла „Безкрайно“ и на теленовелата „Докосване“ с участието на Камелия и Николай Сотиров в главните роли

Новото хилядолетие за Камелия започва с издаването на албума Pearls („Перли“), включващ джаз песни, през 2000 година. Две години по-късно, през 2003 г., излиза следващият ѝ студиен албум – Pleasure („Удоволствие“) и отбелязва своята 25-годишнина на сцената с голям концерт в Националния дворец на културата.

От 2006 г. преподава пеене и вокална техника в Нов български университет в София. На 23 февруари същата година излиза последният ѝ до момента студиен албум – Feels Like…, който се продава със специален брой на списанието „Жената днес“. Към песента I’ve Got the Music in Me е заснет видеоклип.

През 2008 г. излиза сингълът As One/В едно, написан от дъщеря ѝ Рейчъл, като българска версия на песента е екранизирана. Същата година певицата е една от дванайсетте звезди в музикалното шоу за дуети с начинаещи изпълнители „Пей с мен“.

През 2010 г. записва с Любо Киров песента „Искаш ли?“, включена в едноименния му албум „Любо 2010“. През месец май 2011 г. получава наградата „Златен век“ от Министерство на културата на Република България за изключителен принос в областта на българското изкуство. През август същата година се включва в кандидатпрезидентската кампания за изборите на 23 октомври като вицепрезидент в двойка с бизнесмена Димитър Куцаров.

На 9 май 2014 г. получава наградата „Ана-Мария Тонкова за БГ вдъхновение“ на Годишните музикални награди на БГ Радио. На 15 септември същата година става участник в реалити шоуто „Биг Брадър – Образцов дом“ по Нова телевизия.

На 21 януари 2015 г. издава сингъла „Отначало“ със заснет към него видеоклип по повод рождения си ден. По-късно същата година, на 14 и 21 юни, в предаването „Ателие“ по БНТ 2 и БНТ Свят, два епизода, именувани „Отначало“, са посветени на творчеството и живота ѝ, за които певицата споделя от първо лице. На 18 септември изнася концерт на открито пред двореца „Врана“, именуван „Нощи в бял сатен“.

Следващата година на 18 май изнася концерта „Нощи в бял сатен“ на закрито в Зала 1 на НДК с участието на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, посветен на споминалия се на 29 март същата година Александър Бръзицов, с когото записва първите песни от репертоара си през 80-те години преди заминаването си в чужбина. На концерта представя за първи път новата си песен „Красив спомен“, написана от дъщеря ѝ Рейчъл. Концертът е излъчен по БНТ 1 вечерта на 27 октомври по-късно същата година.

На 13 януари 2017 г. програмният директор на радиостанцията „Джаз ФМ“, Светослав Николов, организира програмата „Джаз истории“, посветена на българския джаз и на която Камелия е първият гост. В интервю от четири части певицата разказва за живота и кариерата си в подробности. През февруари Камелия и Живко Петров тръгват заедно на турне из България, носещо името „Концертът“, в шест града: София, Пловдив, Варна, Шумен, Велико Търново и Габрово.

Лятото двамата гостуват на джаз фестивала „Нишвил“ в Ниш, Сърбия, на 20-ото юбилейно издание на джаз фестивала в Банско, както и на „Аполония“ в Созопол заедно с Орлин Павлов. На 28 и 29 декември изнася два празнични концерта в зала „България“ заедно с Софийската филхармония (с диригент Славил Димитров) и със специални гости Орлин Горанов и Васил Петров.

През 2018 г. се очаква да излязат две нови песни с евентуални видеоклипове към тях: представената на концерта в Зала 1 на НДК през 2016 г. „Красив спомен“ и „Нежно и бавно“

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари
Loading...

loading...

Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.