Любовта на известните: Яворов и Дора Габе

Ще започнем с един от най-нежните и най-гениалните родни поети, а именно Пейо Яворов, и трите така различни жени, белязали живота му – Дора Габе, Мина Тодорова и Лора Каравелова.

Годината е 1905, месецът е април, мястото е Народната библиотека, а главните действащи лица са Пейо Яворов и Дора Габе.

Първата среща на поета и Дора Габе, дъщеря на богат чифликчия от Добруджа, чието истинско име всъщност е Изидора, се състои не къде да е, а в Народната библиотека, където Яворов започва работа.

Първоначално отношенията им са само платонични – Яворов помага на прохождащата тогава поетеса, редактира и дописва едни от първите й стихове.

Поетът обаче бързо бива запленен не само от таланта на 17-годишната Габе, но и от нейната красота.

Въпреки че символистът е силно заинтригуван и привлечен от Дора, поне в началото тя не споделя неговите чувства. Това красноречиво заявява самата тя години по-късно в дневниците си:

„Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите, очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав. Не само хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета.“

Все пак Дора Габе преодолява първоначалните си впечатления и между двамата започва страстен флирт, изживян главно чрез писма. Романсът помежду им е кратък и не стига по-далеч от размяна на пламенни излияния, запечатани върху бели листа. Самата Дора години по-късно ще сподели, че Яворов никога не я е целунал дори. Въпреки това според мнозина автори не Мина и Лора, а Дора Габе е голямата, изпепеляваща любов на поета.

За силните чувства на Яворов към поетесата свидетелства и едно негово писмо от 12 юни 1905 година, в което той пише: „Но вие знаете – моите чувства към вас нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене – даже ако ми кажете да се обеся.“

Интересно е и друго писмо на Яворов до Дора Габе от същата година. В него той пише: „Аз Ви обикнах от първото виждане и се уплаших за Вас. Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение — додето съм с ума си поне! Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете!“

Амбициозната Дора Габе решава да замине да учи в чужбина – решение, което разбива сърцето на Яворов. Той се чувствал дълбоко предаден и изоставен, пред приятели признава, че след като Габе му споделила намерението си, той изкарал мъчителна безсънна нощ.

Все пак поетът решава да потисне огорчението и да се сбогува с любимата си. На раздяла й подарява книга на Хайне, на която написва „На първата българска поетеса Дора Габе“.

Кореспонденцията им продължава и след като Дора Габе заминава да учи в Швейцария, но постепенно разстоянието охлажда чувствата им и създава неуредици помежду им.

По-късно бащата на поетесата решава да я прати да учи в Италия, а за да си изкара паспорт Дора идва в София през есента на 1908 година. Докато е в столицата тя не пропуска да се види и с Яворов, като двамата си уреждат среща в ресторант на ул. „Алабин“.

Съдбата обаче се намесва и преди символистът да пристигне, в заведението влиза висок младеж с брада, който се запознава с Дора Габе с думите: „Аз се казвам Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае.“ После сяда до нея на масата. Именно това запознанство слага край на любовния романс между Яворов и Дора Габе. Поетът губи състезанието, красивата млада Дора се омъжва за Боян. Дали бракът им е бил щастлив е друга тема.

Яворов от своя страна се сбогува с Габе и затваря тази страница от живота си така, както умее най-добре – със стихотворение:

Недей се връща

„Ти грееш в споменът на миналите дни,

мъртва навсегда!

Мъртва навсегда.


Източник: woman.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!