Легенди за Градешкия манастир

В низината, северно от Калето – западния край на Селището, сред живописната местност се издига Градешкият манастир “Св.Йоан Предтеча”. Църквата на манастира е строена през 1861 г., а двукатната манастирска сграда в 1865 г.

За основаването на този манастир има две предания…

Калугерът

Някога, още през турско робство, върху стръмния десен бряг на река Огоста в местността Кръното е имало стар манастир. Мястото и сега там се нарича “Пустият манастир”.

Кърджалии вилнеели по тези места – палели, плячкосвали и грабели. Посягали на всичко и не се спирали пред нищо. Не пощадили и светата обител. При едно свое нападение те опожарили манастира и избили обитателите му. Останал жив само един калугер. Когато разбойниците си тръгнали с всичко, което плячкосали, той излязъл и дълго време седял сам сред развалините и отломките. Тръгнал натъжен и умислен нагоре по рекичката. “Водата все някъде ще ме отведе” – мислел си клетникът – “Този, който е сътворил всичко тук, ще се погрижи и за мен, знак някакъв ще ми даде, ще ме научи какво да правя…” Така, въпреки нещастието той не изпаднал в униние и се уповавал на бога. И наистина – не след дълго стигнал един оброчен камък. Като го видял, калугерът си казал:

“Ето, бог е милостив, той ми прати поличба” и се зарадвал. Седнал до камъка и огледал мястото – наоколо била непроходима гора. На това място той си направил колиба и заживял в нея като отшелник в пост и молитви. Така сам сред гората, сред дивите животни и безгрижните птици живеел много години, докато хората от близките села не научили за него. И не след дълго пътека проправили през гората и започнали да го посещават. Утешавал ги той, със своята мъдрост ги поучавал и им помагал да се преборят с отчаянието и мъката, вдъхвал им вяра в бога. Говорел им за себе си, за своите патила и за това как небесният отец и в най-трудните мигове не го оставил, защото сърцето му винаги е било преизпълнено с вяра и надежда.

Решили хората и на мястото на колибата построили църква – храм божи, а сетне и манастир изградили. Оброчният камък, до който е изграден манастирът, е запазен и до сега. А тази история дълго време разказвал един от обитателите на новия манастир – Йеромонах Дионисий…

Поличбата

Живеели някога в село Градешница брат и сестра – богобоязливи люде, добри християни. Добри дела – богоугодни вършели и честно поменували. Решили те, че хубаво за людете ще е в тези тежки времена да имат и те свое място за упование и утеха.

Намислили да възстановят разрушения от кърджалийските набези манастир в местността Кръното. Започнали да разчистват развалините и обраслите с трева и бурен отломки от стария манастир. Прекарали там камъни, греди, шинди и всичко, що е нужно за градежа. Събрали се майсторите и тъкмо да започнат, над главите им тъмна сянка се спуснала. Погледнали всички нагоре към безоблачното небе и видяли над тях да кръжи огромен орел, с широко разперени криле. Направил няколко кръга и изведнъж стремглаво се спуснал надолу, грабнал една от шиндите и се издигнал високо. Направила пак няколко кръга птицата и полетяла на юг. Всички смаяни я проследили с поглед. Не след дълго орелът пуснал шиндата и тя паднала на мястото, дето е сега манастирът.

– Това е поличба! – прошепнал някой.

– Поличба! Поличба! Поличпа! – разнесъл се шепотът от уста на уста.

Втурнали се хората към мястото, дето орелът пуснал шиндата. Там, където паднала дъската, там изградили манастира.

Градили го с вяра, надежда и любов, защото знаели, че сам Господ им посочил мястото на храма.


Източник: kartanavremeto-vratsa.org

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!