Легенда за село Драгоево

През турско време царската хазна от град Шумен пренасяли с коли през Преславското дефиле.

По шосето, минаващо през това дефиле, поставяли постове да следят преминаването й. Близо до сегашното село Драгоево се намирала една височина, наречена „Тъпанът“, където думкали тъпани, щом минела колата на хазната, за да бъдат предупредени поставените постове по пътя.

Често пъти разбойнически шайки дебнели тази хазна и се мъчели да я оберат. Веднъж една по-голяма разбойническа чета нападнала постовете, които охранявали хазната. Местните хора побързали да се притекат на помощ на охранителите. В този неравен бой с разбойническата банда се отличил с мъжеството си един българин на име Драгия. Най-вече благодарение на него успели да спасят хазната.

Съобщили за това на турските власти в Цариград и от там дошло писмо до Драгия с големи благодарности и похвали за храбростта му. Самият султан искал да награди Драгия с това, което той сам пожелае.

Въпреки скромността си Драгия поискал да му дадат място, където да си построи къща и да обработва земята около нея. Подарили му такова място, освободили го от данъци, дали му и други привилегии.

Драгия побързал да си построи хубав дом и да разработи земята около него. После си потърсил от близките села хубава и работна мома и се задомил. Народили му се здрави и хубави дечица, които огласяли околността със звънките си гласчета и радвали сърцето на Драгия. Тъй като земята му била запазена от турски нашествия, сам той започнал да се чувства като господар. Затова при него дошли да се заселят и други хора и да се ползват от неговите привилегии.

И така с течение на времето там се изградило цяло селище, което хората нарекли на името на Драгия — Драгиево. По-късно обаче започнали да го наричат Драгоево. Това име селото носи и до днес и населението му знае легендата за неговото създаване.

Източник: bgnasledstvo.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.