Легенда за село Големаново и св. Архангел Гавраил

Смълчано и захвърлено в най-северозападната точка на родината ни, село Големаново има почти четиривековна история.

Някога, в по-далечното минало преселници от Тетевенско, заедно със завареното местно население сложили началото на поселището през 18 век. Били са имотни и заможни хора, будни и напредничави, с подчертана стопанска инициативност и находчивост и изострено обществено чувство. Имали самочувствието на „баш българи“, големеели се. Мнозина изследователи смятат, че и оттук идва името на селото. Но легендата разказва друго…

Коренът на Големаново и неговите жители е преселнически. По време на страшните кърджалийски нашествия през 18 век в Централните балкански райони – Тетевенско и Троянско големи групи от населението на тези райони, подложени на огън и сеч, търсят спасение чрез бягство далече на запад. Те намират пристан в землищата на Кула, Големаново, Извор махала, Полетковци. Завареното население е било значително по-малобройно и пришълците се налагат със своя източен говор. Така Големаново, Кула и горните села са малък остров в голямата западна езикова територия.

Легендата разказва, че името на Големаново идва от „голем ан“ /хан/. На пътя, който идвал от вътрешността на страната и отвеждал на запад, към Сърбия имало построен голям хан. Човекът, който го построил бил бежанец, преселник от Балкана, избягал от турските гонения. Потерята настигнала и избила цялото му семейство, само той се отървал. В пояса и пазвата си носел жълтици – цялото си имане. Пристигнал в Кулския край и построил на оживения път хан, за доброто на хората и в памет на близките си. Оженил се за местна жена, родили му се деца. Не се помни името му, но ханът дал началото на селището. Около него започнали да изникват къщи, умножавали се. Така възникнало селото.
Ханът бил много посещаван, и в двете посоки минавали пътници, търговци на добитък, кервани с товари.
Хората отсядали в хана да починат, да нахранят и напоят животните, а те самите да хапнат и пийнат, посрещнати от сладкодумния и услужлив стопанин.
Ханът съществувал дълги години, предавал се от баща на син, докато най-накрая западнал и запустял.

Сега не е останало нищо от него, дори точното му място не се знае. Само селото носи неговото име.

ЗАЩО СВ. АРХАНГЕЛ ГАВРАИЛ Е СВЕТИЯ НА ГОЛЕМАНОВО

През периода на заселване на селото /18 век/ лекуването се е извършвало от възрастни „вещи“ хора с билки и баяния. Селяните често били спохождани от чумни и холерни епидемии, с които не са били в състояние да се борят. Цели семейства ставали жертва на смъртоносните болести. За да предотвратят бедствията от епидемиите, жителите на Големаново направили следното:

В източната част на селото имало големи стари дървета.Под един голям корен на най-старото и голямо дърво селяните прокопали в земята малък тунел, през който трябвало да премине цялото население. На мястото, наречено „Записа“ бил забит каменен кръст.
Свещеният обред бил извършен на 26 юли – Св. Архангел Гавраил.
Този оброк по най-тържествен начин прераснал в събор на селото, провеждан на същата дата всяка година за здраве и благоденствие и е известен под името „Св. Рангел Големански“. Дали светиите били умилостивени или не, но след извършването на оброка чумната епидемия била прекратена и селото спасено.

Извор: из книгата на учителя Пеко Йончев „Легенди, предания и бележки за миналото на с. Големаново“, написана 1981 г.

Източник: vidin-online.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.