Конституцията на Апостола

Конституцията на Апостола
За чудене време не остава – историята нас не ще да чака да се чудим”

І. Ако прочетем още веднъж всичко, написано от ръката на Васил Левски – Наредата на работниците за освобождението на българския народ, неговите писма, Устава и Програмата на БРЦК – и ако си направим труда да подредим идеите, принципите и прозренията на Апостола, ще получим текста на една конституция. На първата Българска конституция. И нищо по-малко.

Според тази конституция България е храм, републиката е свята, демокрацията е истинна, правата човешки са от Бога, народната работа е свещена, държавата е независима, славна и свободна, а свободата е свобода човеческа, свобода лична, свобода вероизповедна, свобода политическа, свобода гражданска, свобода народна, свобода национална. А властта бива законодателна, извършителна (т.е. изпълнителна) и наказателна (т.е. съдебна).

Левски говори за българската държава, когато тя не съществува, изчегъртана е от картата на света вече 500 години. Но идеята за държавност не може да бъде изчегъртана, изтръгната и заличена. Тя не е минало, не е носталгия, не е фикция. Апостолът не само възстановява българската държавност преди възкресението на държавата. България е във времето и в света, тя е неразделна част от всеобщото отрицание на деспотизма и безправието; от стремлението на просветения човешки дух към нова подредба на обществото; от Млада Европа („Млада Франция, Млада Италия, Млада Русия”); от знаменития ХІХ век, родил нациите, националните държави, републиканизма и новото разбиране за държавност, където основното градиво са свободата, демокрацията, правата на човека и гражданина. И никаква комплексарщина! Възхитително! И няма нищо случайно, че по същото време се ражда един изключителен държавотворен документ – Уставът на Българската екзархия.

Левски изповядва република, когато в Европа няма ни една република освен миниатюрната държавица Сан Марино. Но Апостола е наясно: „Бързам да изляза пред времето“. След Великата френска революция императорите на Русия, Австрия и Прусия сключват Свещен съюз, който да брани монархията и да пресича и посича всяка републиканска идея, всеки републикански повей, мисъл и стремеж. Свещеният съюз ще се разпадне, за да се възроди след Парижката комуна в съюза на тримата императори (Русия, Австро-Унгария и Германия).

Републиката тъй смущава Панайот Хитов, че войводата пише на своя хоругвоносец дякон Игнатий: „Отдавна съм желал да видя такъвзи закон (Наредата – б.а.) и твърде ми драго, като го видях, вижда ми ся като слънце пред очите… Направил съм забележвание на „Демократ. република”… Това ний не трябва да го явявами и печатами, а да го задържим за нас си, защото представете си околностите, сетете ся – та толкова са династическите около нас правителства, които, щом чуят речта „Демократ. република”, ще ни очернят пред другите правителства, а още и ще ни спречат в светите предприятия. Ний трябва тайно да утвърдим републиката, а не да ни чуе светът и явно да изповядвами това… Защото в ръцете на династиите е оръжието и тъй могат да ни спрат, щото сто години и повече да удари надире предприятието ни”.

„Что са касай за Панайота – пише Филип Тотю на Дякона, – той вече станал български дипломат, с когото като нас хора не са приети от негова светлост. Панайот, брате, е човек висок, следва за европейските политики и за конфиренциите”.

„Смърт или република” – тези думи излизат из устата на изправения коронован лъв, изобразен върху печата на Привременното българско правителство, според както е проектът на Левски. Който и герба ни е предопределил.

Левски говори за правата на човека (без разлика във вяра и народност!), когато българинът „носи жалостното име роб”, потъпкан от едно „гнусаво тиранство”. Принципите на Левски се побират на една компютърна страничка. Тази една страничка казва повече от изписаните днес томове и тонове декларации, харти и конвенции. Тя казва всичко.

А политическите потомци на хаджи Иванчо Пенчович ефенди, отбор архилакеи на чуждия интерес, под път и над път, по повод и винаги без повод, току „цитират” Левски, „позовават” се на Левски и за творец на митичните евроатлантически безценности го обявяват, и за свой съюзник го прогласяват, и за алиби пред историята на Левски се надяват, и се кичат с името му, и лъготят най-безсъвестно с неговото име на уста, и мърсят, и сквернят това свято име, Пришиват му думи, които нито е писал, нито е изричал, и ги повтарят до припадък. С едната цел – да превърнат Левски в оправдание, инструмент, знаме и икона за своята лакейщина.

Те лъжат и мамят народа, защото го презират. Предават и продават държавата, защото я ненавиждат. При тях всичко е поза, суета и изгода. За Левски гибелта за народ и родина, за вяра и свобода не е поза, не е смърт, не е тлен. А „святи дар и от Бога венец”.

Те украсяват своите пищни кабинети с портретите на Левски, но не смеят да го погледнат в очите. Защото са негови антиподи. За тях думите на Левски, неговият живот, неговата гибел и неговата безсмъртност нямат стойност. Защото единствената печалба е едно бесило. И един гарван върху бесилото. Внуците на хаджи Иванча тургат Апостола на партийните си знамена и силно желаят той на тях да заприлича. Но Левски е техният съдник, обвинение и тяхната присъда.

И докато Левски казва: „Занятието ми е да облекчавам положението на българите. И обикалях, за да им давам упование. Възложиха ми да обнадеждавам цяла България”, те не правят нищо друго, освен да хвърлят в отчаяние цяла България.

Те никога няма да прочетат неговата конституция. Пък и да я прочетат, няма да я разумеят. Пък и да я разумеят, няма да се засрамят.

Не заради тях подредих думите и прозренията на Апостола.

ІІПреамбюл

„Подбуда и цел

Подбуда – тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.

Цел – с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничари и в което владей правото на силата, да се подигне храм на истинната и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко едно отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере” (Нареда на работниците за освобождението на българския народ, 1871 г.).

Основни начала

1. 1) „Републиката е оня най-деликатен и важен предмет, който е като център на всичките други наредби; щото, като се приеме, води всичките други въпроси след себе си” (Левски до Филип Тотю, 1871 г.).

2) „Ще имаме едно знаме, на което ще пише „Свята и чиста република”. (писмо дописка до Любен Каравелов, януари 1871 г.). „В Българско не ще има цар, а „народно управление”. Свобода и чиста република”. (заплашително писмо до чорбаджиите, май 1871 г.)

3) „Ще съсипем гнилата и страшлива държава, та да съзидаме друга, много по-трайна, по новото зидание; да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава – човеците” (писмото до Каравелов). „И на мястото й да възкръсне България с пълна свобода” (до Данаил Попов, 5.II.1871 г.).

2. „Никой от българските войводи или чорбаджии няма право да представлява българския народ пред другите народности и да прави с тях уговори” (Наредата).

3. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът: в България, Тракия и Македония” (писмото до Каравелов). „Ние желаем, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български… Ние не желаем чуждото, но не желаем да дадем и другиму своето” (Програма на БРЦК, 29.IV.1872 г.).

4. „Ние искаме да вървим по правия път и да търсим своята лична и народна свобода, без да вредим на съседите си” (дописка във в. „Свобода”, 28.I.1871 г.). „Ние не желаем да владеем над другиго, затова и не дозволяваме да ни владеят и другите” (Програмата на БРЦК)

Правата на човека и гражданина

5. 1) „Днешният век е век на Свободата и равноправността на всичките народности. Днес всякой притеснен и потъпкан, всякой, комуто робските синджири тежат на врата и носи жалостното и срамотно име роб, напънал е всичките си сили, и нравствени, и физически, и търси случай да отърси от себе си под какъвто начин да би било робското тегло, да разкъса веригите робски и да отстрани от себе си далече името роб, иска свободно да живее и да се наслаждава с природата Божия, иска да бъде Человек. Роби сме и ние българите, и в нашата татковина върлуват турски золумкяри и еничари, и нашите долини ечат от робски охтения и въздишки. Но и ние търсим случай да разкъсаме робските тез вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и съградим Храм на Правата Свобода и да дадем всякому своето” (до Евлоги Георгиев, 6.Х.1871 г.).

2) „Ние желаем да въстанем и да искаме насила своите права, които са така зверски потъпкани” (дописката във в. „Свобода”).

3) Човекът „има и Благословението от Бога да бъде господар с всичките си права” (заплашителното писмо).

6. 1) „Не ще бъде в нашата България, както е в турско сега… Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина, и пр., каквито са, за всички еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в нашата България!” (заплашителното писмо).

2) „Общественото мнение днес е такова, щото всяка една народност, даже и турците, трябва да бъдат свободни и да живеят между нази като хора и граждани” (дописката във в. „Свобода”).

7. 1) „Ний не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони (турското правителство), което варварски владее не само нас, но и самия турчин” (заплашителното писмо)

2) „Законно ще се съди както българинът, така и турчинът” (пак там).

3) „Всеки ще си служи по вярата” (пак там).

8. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас за живот и свобода човеческа” (до Каравелов, 25.VI.1872 г.).

9. „И Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа” (до Филип Тотю, 1.III.1871 г.).

Нашите задружни сили

10. 1) „И ний, българите, от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата… Всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на жените все от турчина, всекидневно оплаквание е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас – никакъв отзив отникъде за помощ, а, напротив: стават учители против нас. Тогава де остава тяхното образование и човечество? А и все тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишници…” (писмото до Каравелов).

2) „В наше време немците са по-турци от турците” (писмо до в. „Будущност”, 1.I.1868 г.). „Ние се вече уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. и пр. са нищо друго освен „стани куме, да седна” (дописката във в. „Свобода”).

3) „Българите, ако се бяха повлекли след четите, щяха да допринесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода… Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме! Бог нека е напред и име Българско да е войвода!” (до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.).

11. 1) „Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско… Което ни се хареса отвън, приимаме го, а на думи се не основаваме!” (до Данаил Попов, 27.VII.1871 г.).

2) „От никого странного нищо се не надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия” (писмото до Евлоги Георгиев).

3) „Възобновлението на нашата славна преди държава, отърваването ни от проклетите агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили” (до новооглашените в комитетското дело, 19.II.1872 г.).

12. „Ако ли от нийде няма помощ за българина, то работата си ни е пак работа” (писмото до Каравелов).

13. „За чудене време не остава – историята нас не ще да чака да се чудим” (позив, 10.III.1871 г.).

14. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме” (до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.).

За представителите на народа

15. 1) „Не си народен! Виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да порасне и да убие народа!” (до Анастас поп Хинов, 25.VІІІ.1872 г.).

2) „Трябва да се съветваме един други, да избягваме и най-малката гордост, да не присвояваме на себе си нищо… Ние сме жадни да видим Отечеството си свободно, па, ако щат, ме нареди да паса и патките… Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо. Какво да искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно! Такова нали ми е предначертанието – не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко!” (до Филип Тотю, 1.III.1871 г.).

3) „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш” (до Христо Иванов – Големия, 4.VIII.1872 г.).

4) „Вчера каквото сме говорили и писали трябва и днес да го имаме пред очите си, та да не ни се смеят хората в работите утре” (до Данаил Попов, 31.ХII.1871 г.).

5) „На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни. Едно от тия качества да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е. Длъжност ми е да го кажа, защото може и да умра” (до Каравелов, 16.IХ.1872 г.).

6) „Не щат ли ни забележат в историята, която ние възкресяваме и й даваме нов век!? Не щат ли да ни поменуват по всичките черкви в Българско, докато трае името Българин!? Затова, гдето ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа, с благословлението Божие, от ада в рай!?” (из заплашителното писмо).

7) „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си” (до Панайот Хитов, април 1868 г.).

Наказателен закон

16. 1) „Който не е чист – убивам го!” (до Данаил Попов, 16.IХ.1872 г.). „Нему смърт, смърт и смърт!” (до орханийци, 29.I.1872 г.).

2) „Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с наште неприятели – страшно ще бъде народното отмъщение! Който днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! Или с нази и с народа, или с турските джелати и кръвопийци! Черно робство ли искате или златна свобода!?” (позив, 10.III.1871 г.). „Ние причисляваме в числото на нашите врагове и противници и ония български изроди и чорбаджии, които пречат на народната ни цел, и ще ги преследуваме навсякъде и всякога!” (Програмата на БРЦК).

17. 1) „Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт” (Наредата).

2) „Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт” (Наредата).

3) „Ако някой очерни народната ни работа с нарушаванието на правото на други народности, също като нас страдущи, и такъв ще се счита за неприятел на отечеството ни и ще се наказва със смърт” (Устав на БРЦК, 29.IV.1872 г.).

18. 1) „Ако някой от служащите, като председателят [на БРЦК] и др., поиска да злоупотреби със служебната власт… ще се накаже със смърт” (Наредата).

2) „Ако някой от касиерите… дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари, ще се накаже със смърт” (Наредата).

19. „Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република” и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система [в см. монархия], то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт” (Наредата).

ІІІ. Има една държава, която е „Храм на истината и правата свобода, на „съгласието, братството и съвършеното равенство”.
Там владее силата на правото, а не правото на силата.
Там човекът е „свободен в пълна свобода”.
Там всички „живеят под едни чисти и святи закони”.
Там „всичко се състои в нашите задружни сили”.
Там решава народът – „по вишегласие, а не по мнението на тогова и оногова”, според нечий каприз, алчност, егоизъм или простотия.

Там народът не дава „подпора на глупци”, нито се влачи подир „хладнокръвни и мними родолюбци”, нито хваща вяра на думите им, не ги чака като месии и не се надява на тях за нищо.

Там народните водачи са „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни”. Гледат „народната работа повече от всичко друго”, повече от себе си я уважават. Не си играят с живота на човека. Не пущат „хора да лъжат народа”, които „по-много знаят да се препоръчват, а не правят нищо”. Не мечтаят да видят „себе си на висок чин”, но да умрат „в народната работа”. Не вдигат „глас за себе си, което е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо”. Не присвояват нищо за себе си, не помислят да посегнат на народните пари, не пилеят народното имане, не злоупотребяват със служебната власт. Не мълчат, кога виждат злото народно и не го чакат „да порасне, та да убие народа”. Не „разделят един народ на части” с „неразбории, зависти и укори”, след които не остава нищо. Не отричат, не отхвърлят и не позорят „демократската република”, нито я заменят с „деспотско-тиранска система”. Обичат тогова, който им покаже погрешките и кривиците, и не търсят сламката в чуждото око. Днес вършат това, което са говорили и писали вчера, за да вършат утре това, което говорят и пишат днес. Защото са отговорни „пред Бога и пред народа”.

Там народните водачи работят чисто български и не се водят по никого извън Българско. Не плачат по чужди порти и не се водят по чужди акъли, не се молят никому и не просят ничие чуждо благоволение. На празни думи не се основават, на чужди съвети ухо не дават, на благи обещания вяра не хващат. Не предават, нито продават народ и държава на ничий чужд интерес заради своя си интерес, в своя изгода и за сметка на целия народ. Защото знаят: „Кой ли не иска да ги грабне българите, че да му робуват во веки!”.

Тази държава е излязла пред времето. И нейното име „гърми най-бляскаво по цяла Европа”.

Тази държава не е измислена.
България се нарича.
Тя ни е предначертана от Апостола.
Ала ние живеем някъде другаде…

Б.а. Всички цитати в този текст са написани от ръката на Васил Левски.

От Велислава Дърева в А-specto

loading...

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Facebook Comments

Сайта не носи отговорност за написаните коментари!

Харесайте ни!