Козарчето от Паволче

За подвига на Христо Ботев и неговата чета е писано много. Аз искам да разкажа това, което съм чула от дядо Иван и Христо Паралюзови – стари врачани.

Когато четата преминала от Козлодуй до Врачанския балкан, едно 10-годишно козарче от близкото село искало да види войводата край Милин камък, но се страхувало от черкезките конници, които кръстосвали под път и над път. Зад всеки шубрак се виждали пушки. Син барутен дим забулвал самия хълм. Четата води вече бой с освирепелите черкези. Козарчето не изтраяло дълго в шумака и се запровирало между храсти и камъни. Колкото по-нагоре се качвало, гърмежите се чували по-силно. Един от четниците притичвал от едно място на друго по задимената верига от стрелци и изстрелвал по няколко куршума с револвера си. Викал силно: „Стреляйте момчета, удряйте! Да се знае и помни кога българи (юнаци) са водили сражение с тиранина! Войводо, четник се задава с димяща пушка!“ Още не изрекъл – охнал и изтървал пушката в краката си. Войводата погледнал с бинокъла си района и без да каже нищо премъкнал четника под сянката на едно дърво.

Облеклото на Ботев било от сиво сукно със зелени ширити на яката и гърдите, а ръкавите със сърмени галони, астраганен калпак, ботуши и сабя, (същински цар!) – мислело козарчето. По брадата и високото чело му имало полепнало барутна чернилка. Коленичил до ранения четник, който промълвил: „Глътчица да глътна и тогава да умра.“

След тая гледка козарчето, което пробудено от страшен сън се мушнало в шубрака.

Войводата превързал четника. Козарчето подало на Ботев кратунката с прясна водица. „Браво, – казал той – от един цял народ едно дете помощ да даде“. Влага замъглила очите му. С потрепващи ръце от вълнение изскубал златния лъв от калпака, погалил детската главица, целунал козарчето и сложил турска златна лира е шепата му като казал: „Лирата дай на даскала – добре те е научил, а лъвчето да ти е за спомен от войводата и го запази!“

Козарчето не забравило заръката. Дало лирата на даскала и след време станало офицер. Бил се храбро при Одрин и Сливница. Командвал полк и носел лъвчето до края на живота си. Днес го пазят вече правниците му – също командири на полкове – горди със своя дядо!

Автор: Людмила ТОДОРОВА


Източник: tretavazrast.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!